Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
Еф пусна главата и тя глухо изтупа на пода, без да се изтъркаля наникъде. Хвърли и ножа, който падна тихо в скута на Мат.
— Взели са сина ми — промълви Еф.
Сетракян го издърпа от тялото и от гъмжащата от паразити вампирска кръв. Нора насочи живачно-кварцовата си лампа и облъчи трупа на вампира.
— Боже мили — изпъшка Фет.
Еф го повтори. Обяснение и железен клин, който да се забие още по-дълбоко в душата му:
— Взели са сина ми.
Убийственият рев в ушите му заглъхна и той разпозна звука на спираща отвън кола. Отвори се врата, свиреше тиха музика.
Извика глас:
— Благодаря.
Гласа.
Еф залитна към разбитата врата. Погледна към пътеката и видя слизащия от минивана Зак, метнал през рамо ремъка на сака.
Зак едва успя да стигне до входната врата, когато Еф го стисна в прегръдката си.
— Тате?
Еф го огледа, стисна главата на момчето в ръцете си, погледна в очите му, лицето.
— Какво правиш…?
— Къде беше?
— У Фред. — Зак се опита да се измъкне от прегръдката на баща си. — Мама така и не се появи, тъй че на Фред майка му ме взе у тях.
Еф го пусна да се отдръпне. Кели.
Зак гледаше зад него към къщата.
— Какво е станало с вратата?
Направи няколко стъпки към нея и тогава Фет се появи на прага, със Сетракян зад гърба си. Едър мъж в размъкната бархетна риза и работни ботуши и старец в туиден костюм, стиснал в ръцете си дълъг бастун с вълча глава.
Зак погледна през рамо към баща си. Тревожният трепет едва сега се прокрадна в гласа му.
Каза:
— Къде е мама?
Еф стоеше в отрупания с рафтове книги коридор в жилището на Сетракян. Гледаше как Зак нагъва „Девил дог“ на кухненската масичка на стареца, където Нора го разпитваше за училище, за да го държи зает и да го поразсее.
Още не можеше да се отърве от усещането за ръката на Господаря, стиснала главата му. Беше живял живот, изграден върху здрави основи в свят, построен на здрави основи. А сега, след като всичко, за което беше смятал, че може да разчита, си бе отишло, съзнаваше, че вече нищо не знае.
Нора го видя, че гледа от коридора и по изражението на лицето ѝ Еф разбра, че погледът му я плаши.
Знаеше, че оттук нататък никога повече нямаше да е съвсем нормален.
Слезе по стъпалата два етажа по-долу до подземната оръжейна на Сетракян. Аларменото ултравиолетово осветление на вратата беше изключено и старецът показваше оръжията си на Фет. Изтребителят на плъхове се възхищаваше на модифицирания пистолет за забиване на пирони, който приличаше на „Узи“, само че беше по-дълъг и тесен, боядисан в оранжево и черно и с пълнител, който зареждаше цевта с накланяне.
Щом Ефраим влезе, Сетракян го запита:
— Яде ли?
Еф поклати глава.
— Как е момчето ти?
— Уплашен е, но няма да се остави да му проличи.
Сетракян кимна.
— Като всички нас.
— Виждал си го преди. Това същество. Господаря.
— Да.
— Опитал си се да го убиеш.
— Да.
— Не си успял.
Сетракян примижа, взрян сякаш в миналото.
— Не бях подготвен подходящо. Няма да пропусна отново.
Фет държеше предмет с форма на фенер и с шип в края му.
— Едва ли — каза той. — Не и с този арсенал.
— Някои от тези сглобих сам от неща, които постъпваха в магазина. Но бомби не мога да правя. — Сви сакатите си пръсти в ръкавиците за доказателство. — Имам познат ковач на сребро в Ню Джърси, който ми излива върховете и иглите.
— Искате да кажете, че сте го взел от магазин на „Рейдио Шак“?
Сетракян взе от ръцете му тежкото изделие. Беше изработено от тъмна пластмаса с дебела основа за батерия и осемнайсет сантиметров стоманен шип на дъното.
— По същество това представлява ултравиолетова светлинна мина. Оръжие за еднократна употреба, което ще излъчи прочистващ спрей от вампироубиваща светлина в чистия ултравиолетов диапазон. Предназначена е да прочисти голямо помещение и след като бъде задействана, ще гори много горещо и бързо. Човек трябва да внимава да е по-далече, когато го направи. Температурата и радиацията може да станат малко… неудобни.
— А това с пистолета за гвоздеи какво е? — попита Фет.
— Пушка, действаща с барутен заряд, който да изхвърли гвоздея. На едно зареждане изстрелва по петдесет гвоздея с дължина горе-долу пет сантиметра. Сребро, разбира се.
— Ясно. — Фет заопипва гумената ръкохватка, възхитен от изделието.
Сетракян огледа замислено помещението. Стария му арсенал на стената; UV лампите и зарядните за батерии по рафтовете; сребърните ножове и огледала със сребърен гръб; няколко прототипни оръжия; бележниците и скиците му. Значимостта на момента едва не го съкруши. Надяваше се само страхът да не го превърне отново в онзи безсилен млад мъж, какъвто беше някога.