Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 ... 163
Перейти на страницу:

Заопипва с ръка за фенерчето си и го щракна. Труповете на Ню Йорк лежаха по целия мръсен под на тунела. Облечените тела се нижеха напред от двете му страни като жертви от газова атака. Някои очи все още бяха отворени и зяпнали с наркотизирания поглед на безнадеждно болните.

Бяха превърнатите. Наскоро ухапаните, новозаразените. Нападнатите същата тази нощ. Оживлението, което бе доловил, беше метаморфозата в телата им: не движещи се крайници, а по-скоро туморите, които превземаха органите им и долните им челюсти и израждаха езиците им в жила.

Телата наброяваха десетки, а имаше още много напред, смътни очертания отвъд досега на лъча му. Мъже, жени и деца — жертви от всички житейски пътища. Еф се понесе напред, местейки лъча от лице на лице и търсейки Кели… и молейки се да не я намери тук.

Все още търсеше, когато Фет и Сетракян го догониха. С някакво смътно облекчение и с отчаяние в същото време, той изпъшка:

— Няма я тук.

Сетракян се спря с ръка на гърдите, без да може да си поеме дъх.

— Колко още напред?

— Онова беше друга служебна станция на линията „БМТ“ — каза Фет. — По-ниско ниво, което никога не е включвано, използвана е само за депо и склад. Което значи, че сме под линията Бродуей. Този завой на коловоза ни води покрай основата на небостъргача Улуърт. Следващата е Кортланд стрийт. Което значи, че Световният търговски център е… — Погледна нагоре все едно, че можеше да види през десет-петнайсет етажа нюйоркска скала до повърхността. — Близо сме.

— Да приключим с това — каза Еф. — Веднага.

— Почакайте. — Сетракян все още се мъчеше да успокои сърцето си. Лъчът на фенерчето му заигра по лицата на превърнатите. Коленичи, за да огледа някои от тях с огледалото със сребърен гръб от джоба на палтото му. — Първо имаме отговорност тук.

Фет трябваше да свърши работата с унищожаването на новородените вампири на светлината на фенерчето на Сетракян. Всяко обезглавяване бе като сеч в разума на Еф, но той се насили да види всичко.

Еф също се беше превърнал. Не от човек във вампир, но от лечител в убиец.

По-навътре в катакомбите подземната вода стана по-дълбока със странните, излинели за слънце корени, лиани и белезникави израстъци, спускащи се от недовършения таван към водата. Жълтеникавата светлина тук и там в тунела не показваше никакви графити. Бяла прах покриваше недокоснатите страни на пода, съвсем фина над локвите застояла вода. Беше утаената прах от Световния търговски център. Тримата избягваха да стъпват по нея доколкото можеха, в почит, дължима към гробище.

Таванът постепенно започна да се снишава под равнището на главите им, стигайки до задънен край. Търсещият лъч на Сетракян откри отвор в горната част на свиващата се стена, достатъчно широк, за да ги пропусне. Тътен, смътен и далечен в началото, започна да набира сила. Водата около ботушите им затрепери под лъчите на фенерчетата им. Грохотът беше безспорно от влак на метро и тримата се заобръщаха, за да го видят, въпреки че тунелът, в който стояха, нямаше линии.

Беше пред тях и идваше право към тях… но по действащите коловози над главите им и навлизаше в действащата БМТ платформа над тях. Скърцането, ревът и трясъкът станаха непоносими — достигнаха силата и децибелите на земетресение — и изведнъж осъзнаха, че този мощен трус им предлагаше най-добрата възможност.

Провряха се през пукнатината и навлязоха бързо в друг изровен от хора проход без коловоз, този път с жици с незапалени крушки по тях, строителни светлини, които подскачаха под бързо преминаващия влак на метрото. Купища прах и отломки отдавна бяха избутани зад стоманените трегери, издигащи се на десетина метра до тавана. По един дълъг завой пред тях смътно мъждукаше жълта светлина. Включиха живачно-кварцовите лампи и затичаха по тъмния тунел, който се ушири след завоя в дълга открита камера.

Когато подът престана да трепери и шумът от влака заглъхна като отминаваща буря, тримата забавиха, за да приглушат стъпките на ботушите си. Еф усети другите преди да ги е видял, насядали или налягали по пода. Съществата се бяха разбудили с приближаването им. Изправяха се, но не нападаха, тъй че продължиха напред без да спират към леговището на Господаря.

Демоните се бяха хранили през нощта и бяха налети с кръв като кърлежи, налягали по пода, за да смелят изпитата кръв. Лежаха отпуснати като смъртници: същества, примирени да дочакат слънцето да се скрие и възможността да се хранят отново.

Започваха да се надигат. Бяха в строителни дрехи или служебни костюми, спортни облекла, пижами и дори без нищо по себе си.

1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)