Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
— От много дълго време чаках това — промълви той.
После тръгна нагоре по стъпалата, оставяйки Еф сам с Фет. Едрият изтребител на плъхове вдигна пистолета за гвоздеи от поставката.
— Къде намерихте този старец?
— Той ме намери — отвърна Еф.
— В много мазета съм бил покрай работата си. Оглеждам тук из тази малка работилница и си мисля: ето го единственият луд, чиято лудост всъщност е оправдана.
— Той не е луд.
— Показа ли ти това? — попита Фет. Отиде до лабораторната стъкленица с поразеното сърце, плуващо в течността. — Този човек държи сърцето на вампир, когото е убил, в подземната си оръжейна. Луд е отвсякъде. Но няма нищо. И аз съм си малко луд. — Клекна и опря лицето си в стъклото. — Пис, пис, коте… — Смукалото се изстреля към стъклото в опит да го достигне. Фет се изправи и се обърна към Еф с поглед, който сякаш говореше: „Можеш ли да го повярваш?“ — Всичко това ми идва малко повече, отколкото очаквах, като се събудих тази сутрин. — Насочи пистолета за гвоздеи към стъкленицата, после го отклони. Оръжието му харесваше. — Нещо против да го присвоя?
Еф поклати глава.
— Заповядай.
Еф се върна горе. Задържа се в коридора, като видя Сетракян със Зак в кухнята. Сетракян вдигна сребърна верижка от врата си — с ключа за подземната работилница — и с кривите си пръсти я надяна през главата на Зак. Окачи я на шията на единайсетгодишното момче, после го потупа по раменете.
— Защо го направи онова? — попита го Еф, след като останаха сами.
— Долу има много неща — бележници, писания — които трябва да се съхранят. Може да се окажат полезни за бъдещото поколение.
— Не се каниш да се върнеш?
— Взимам всички възможни предпазни мерки. — Сетракян се озърна наоколо, за да се увери, че са сами. — Моля да ме разбереш. Господаря притежава сила и бързина много повече от тези тромави нови вампири, които виждаме. Той е нещо повече от това, което изобщо някога ще проумеем. Живял е на тази земя от столетия. И все пак…
— И все пак е вампир.
— А вампирите наистина могат да бъдат унищожени. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да го изгорим. Да го уязвим и да го извлечем под убийственото за него слънце. Затова трябва да изчакаме утрото.
— Искам да отида веднага.
— Знам. Точно това иска и той.
— Той държи жена ми. Кели е там, където е, само по една причина — заради мен.
— Тук залогът ви е личен, докторе. И е неудържим. Но трябва да знаете, че ако той я е хванал, тя вече е превърната.
Еф поклати глава.
— Не е.
— Не го казвам, за да ви разгневя…
— Не е!
Сетракян кимна след кратко мълчание. Изчака Еф да се овладее.
— „Анонимни алкохолици“ направиха много за мен — каза Еф. — Но единственото, което не можах да извлека от това, е да приемам със спокойствие нещата, които не мога да променя.
— Аз съм същият — отвърна Сетракян. — Може би точно тази обща черта ни събра. Нашите цели се сливат идеално.
— Почти идеално — промълви Еф. — Защото само един от нас може да убие кучия син. И това ще съм аз.
Нора беше изчаквала нетърпеливо, за да говори с Еф. Нападна го веднага, щом се отдръпна от Сетракян, и го издърпа в банята на стареца.
— Недей — каза му.
— Недей какво?
— Да ме молиш за онова, за което ще ме молиш. — Умоляваше го с пламналите си кафяви очи. — Недей.
— Но аз трябва да…
— Уплашена съм до смърт, но съм спечелила мястото си до теб. Трябвам ти.
— Да. Трябваш ми тук. Да пазиш Зак. Освен това… един от нас трябва да остане. Да продължи. В случай, че… — Остави го неизказано. — Знам, че искам много от теб.
— Твърде много.
Еф не можеше да се откъсне от очите ѝ.
— Трябва да я потърся.
— Знам.
— Исках само да знаеш…
— Няма нищо за обясняване — каза тя. — Но… радвам се, че го искаш.
Тогава той я придърпа към себе си в силна прегръдка. Ръката на Нора погали косата му на тила. Отдръпна се да го погледне, да каже още нещо, но вместо това го целуна. Беше целувка за довиждане, настояваща да се върне.
Разделиха се и той кимна, за да ѝ покаже, че е разбрал.
Видя, че Зак ги гледа от коридора.
Еф не се опита да му обясни нищо в този момент. Да изостави красотата и добротата на това момче и усещането за безопасност на света на повърхността, за да слезе долу и да се изправи срещу един демон, бе най-неестественото нещо, което можеше да направи.