Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 163
Перейти на страницу:

— Ще стоиш с Нора, нали? Ще поговорим, след като се върна.

Зак примижа по детински, като в самозащита. За него чувствата в този миг бяха прекалено силни и смущаващи.

— Като се върнеш откъде?

Еф притегли сина си и го взе в прегръдката си така, сякаш ако не го направеше, момчето, което обичаше най-много на света, щеше да се разпадне на милион късчета. Реши, че на всяка цена трябва да победи, защото иначе имаше твърде много за губене.

Отвън се чуха викове и автомобилни клаксони и всички бързо отидоха до прозореца, който гледаше на запад. Множество стоп светлини задръстваха пътя на четири или повече карета оттук, хора извираха на улиците и се биеха. Една сграда беше в пламъци, а не се виждаха никакви пожарни коли.

— Това е началото на погрома — каза Сетракян.

Морнингсайд Хайтс

От предната нощ Гюс бягаше и се криеше. Белезниците го затрудняваха да се движи свободно по улиците — старата риза, която бе намерил и увил около дланите си все едно, че върви със скръстени ръце, нямаше да заблуди много хора. Шмугна се през задния изход на един кинотеатър и спа в тъмното. Сети се за един гараж за крадени коли, който знаеше на Уестсайд и изгуби доста време, докато стигне там, но вътре се оказа празно. Не заключено, просто празно. Порови из инструментите, които можа да намери, за да се опита да пререже брънките, които свързваха китките му. Включи дори стегнатия в менгеме електрически трион и едва не си сряза ръцете. С една ръка не можеше да направи нищо и накрая се махна оттам омерзен.

Мина до свърталищата на няколко от своите cholos, но не извади късмет с нито един от хората, на които можеше да разчита. По улиците беше шантаво — нямаше много движение. Знаеше какво става. Знаеше, че щом слънцето залезе, времето и възможностите му щяха да се изчерпат.

Да се прибере у дома беше рисковано, но през целия ден не беше видял много ченгета, пък и все едно, безпокоеше се за своята madre. Шмугна се в сградата, стараейки се да държи небрежно увитите си с ризата ръце и се запъти шестнайсет етажа нагоре по стълбището. Щом ги изкачи, тръгна по коридора и не видя никого. Ослуша се до вратата. Както винаги, телевизорът беше включен.

Знаеше, че звънецът не работи, затова почука. Изчака и почука отново. Изрита металната обшивка отдолу, вратата и евтините стени се разтърсиха.

— Криспин — изсъска Гюс на скапания си брат. — Криспин, лайно такова. Отвори шибаната врата.

Чу как верижната ключалка се превъртя и резето се прибра навътре. Изчака, но вратата така и не се отвори, тъй че Гюс разви ризата, покрила закопчаните му в белезници ръце и завъртя бравата.

Криспин стоеше отзад в ъгъла, вляво от дивана, който му служеше за легло, когато се навърташе вкъщи. Всички пердета бяха спуснати, а вратата на хладилника в кухнята зееше отворена.

— Къде е мама? — каза Гюс.

Криспин не отвърна.

— Шибан надрусан тъпак — изруга Гюс. Затвори хладилника. Нещо се беше разтопило и на пода имаше вода. — Тя спи ли?

Криспин не отвърна. Гледаше го втренчено.

Гюс започна да схваща. Огледа по-внимателно Криспин, който отдавна бе престанал да заслужава и най-беглия му поглед, и видя черните кръгове около очите му и изпитото му лице.

Гюс отиде до прозореца и дръпна пердетата настрани. Беше нощ. От някакъв огън долу се вдигаше пушек.

Гюс се обърна срещу Криспин в другия край на стаята, а той вече го нападаше с вой. Гюс вдигна ръцете си и натисна с белезниците гърлото на брат си. Под челюстта и достатъчно високо, за да не може да извади жилото си.

Сграбчи го с ръцете си за тила и го смъкна на пода. Потъмнелите очи на вампирясалия му брат заиграха и челюстта заподскача, докато устата се мъчеше да се отвори, но душещата хватка на Гюс нямаше да го позволи. Беше решен да го удуши, но докато времето течеше, а Криспин продължаваше да рита и припадъкът не идваше, Гюс си спомни, че вампирите нямат нужда от въздух и не могат да бъдат убити така.

Затова го вдигна за врата, докато пръстите на Криспин дращеха по ръцете и дланите му. В последните няколко години Криспин се беше превърнал в навлек за майка им и в огромна досада за Гюс. Вече беше вампир и братското в него го нямаше, но гаднярското бе останало. Тъй че възмездието го подтикна да го завърти и блъсне с главата напред в декоративното огледало на стената, стар овал от тежко стъкло, който се натроши чак след като падна на пода. Гюс изрита Криспин на земята и сграбчи най-голямото парче стъкло. Брат му не беше паднал напълно на колене, когато Гюс заби върха на стъклото в тила му. Преряза гръбначния му стълб и проби през кожата отпред на шията, но без да я разкъса съвсем. Гюс завъртя парчето стъкло настрани и беше почти отрязал главата на Криспин… но забрави колко е остро в ръцете му и се поряза. Болката го ужили, но не пусна счупеното стъкло, докато главата на брат му не се откъсна от тялото.

1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)