Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 163
Перейти на страницу:

Подкара на север по Чърч стрийт към административна сграда на едно каре североизточно от обекта на СТЦ. Обкръжаваше я голям парк. Фет паркира на автобусна спирка пред Парк Роу и спря двигателя.

— Този парк е едно от най-големите гнезда на плъхове в града. Опитахме се да оскубем бръшляна, защото много добре прикрива повърхността. Подменихме контейнерите за смет, но никаква полза. Играят тук като катерици, особено по обед, когато хората идват да се хранят. Храната ги радва, но храна могат да си намерят почти навсякъде. Това, което наистина ги привлича, е инфраструктурата. — Фет посочи към земята. — Там отдолу има изоставена метростанция. Старата спирка на Градския съвет.

— Още ли е свързана? — попита го Сетракян.

— Долу всичко е свързано по един или друг начин.

Продължиха да наблюдават и не се наложи да чакат дълго.

— Там — промълви Сетракян.

Еф забеляза на уличната светлина фигура на размъкната жена, на около трийсет метра от тях.

— Бездомничка.

— Не — каза Сетракян и му подаде инфрачервения бинокъл.

Еф видя през прибора жената като огнено червено петно на студения и тъмен фон.

— Метаболизма им — обясни Сетракян. — Ето още една.

По улицата една дебела жена залиташе, сякаш току-що беше слязла на сушата от корабна палуба. Задържа се в сенките покрай ниската желязна ограда на парка.

После се появи и друг. Мъж в престилка на уличен вестникар, понесъл някакво тяло на рамото си. Прехвърли го през оградата, след което се изкатери сам. Падна долу, като раздра единия крачол на панталоните си, изправи се без да реагира, вдигна отново жертвата си и продължи под прикритието на дърветата.

— Да — каза Сетракян. — Това е.

Еф потръпна. Присъствието на тези крачещи вируси, на тази хуманоидна зараза, го отвращаваше. Гадеше му се, докато гледаше как залитат през парка като низши твари, подчинени на някакъв безсъзнателен импулс да се скрият от светлината. Долови бързината им. Бяха като нощни пътници, опитващи се да хванат последния влак за вкъщи.

Тримата излязоха тихо от вана. Фет носеше предпазен комбинезон „Тайвек“ и гумени ботуши за газене. Предложи им два резервни комплекта, но Еф и Сетракян избраха само ботушите. Без да ги пита, Сетракян ги напръска със спрей за премахване на миризмата от бутилка с картинка на сърна в червено кръстче в мерник. Спреят, разбира се, не можеше да направи нищо с въглеродния двуокис, който излъчваше дъхът им, нито със звука на помпещите им сърца и кръжащата в телата им кръв.

Фет понесе повечето багаж. Пистолетът за гвоздеи беше в чанта, преметната през гърдите му, с три допълнителни пълнителя с тънки сребърни пирони. Носеше всевъзможни инструменти на колана си, включително монокуляра за нощно виждане и палката с черна светлина, наред с една от сребърните ками на Сетракян в кожена кания. Мощната живачно-кварцова лампа държеше в ръка, а ултравиолетовата мина носеше в плетена торба през рамото си.

Сетракян носеше дългия си бастун и живачно-кварцовата лампа с инфрачервения монокуляр в джоба на палтото си. Опипа кутийката с хапчета в жилетката си, след което остави бомбето си във вана.

Еф също носеше ултравиолетова лампа, а освен това през гърдите си беше преметнал ножница с дълга 80 см сребърна сабя, чиято дръжка се показваше над гърба му.

— Не съм сигурен колко разумно е това — разсъждаваше Фет. — Да слезем да се бием със звяр на собствения му терен.

— Нямаме никаква алтернатива — отвърна му Сетракян. — Това е единственият момент, в който знаем къде е той. — Погледна към посиняващото вече от предутринната светлина небе. — Нощта свършва. Да тръгваме.

Добраха се до ниската порта на оградата, която през нощта беше заключена. Еф и Фет се прехвърлиха, след което помогнаха на Сетракян.

Звукът от още забързани стъпки по тротоара, макар една пета̀ да се влачеше, ги накара да навлязат дълбоко навътре в парка.

Нощем там беше неосветено и обраснало в дървета. Чуваха ромона на парков фонтан и минаващи отвън автомобили.

— Къде са те? — прошепна Еф.

Сетракян извади мълчаливо прибора си за нощно виждане. Огледа наоколо, след което му го подаде. Еф видя яркочервени фигури, движещи се дебнешком на студения иначе фон.

Отговорът на въпроса му беше: навсякъде. И бързо се събираха в една точка на север от тях.

Крайната им цел се изясни. Парков павилион откъм Бродуей, тъмна постройка, която Еф не можа да разгледа достатъчно добре от толкова далече. Загледа и зачака, докато множеството завръщащи се вампири намаля и уредът на Сетракян престана да засича големи източници на топлина.

1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)