Ханибал - врагът на Рим

Изобщо не се изненада, когато отпред изникнаха още конници и му блокираха пътя. Стиснал кинжала си, Ханон се приготви скъпо да продаде живота си. Но когато мъжете се приближиха, сърцето му подскочи. Не беше виждал нумидийски конници, откакто бе напуснал Картаген, но нямаше как да ги обърка. Кои други войници подминаваха с презрение седлата и поводите? И носеха открити туники дори през зимата?

Докато отваряше уста да ги поздрави, още копия полетяха към него. Този път две го пропуснаха на косъм. Ханон трескаво вдигна високо ръце с разтворени длани.

— Спрете! Аз съм картагенец — извика той на родния си език. — Картагенец съм!

Викът му не промени нищо. Полетяха още копия и този път едно улучи мулето в задника. То изрева от болка, вдигна се на задните си крака и хвърли Ханон на земята. От удара въздухът изскочи от дробовете му. Смътно забеляза как мулето се отдалечава, като куца силно. В следващия миг беше обкръжен от подигравателно ухилени нумидийци. Трима скочиха от конете си и го приближиха с насочени към него копия. „Ама че начин да умреш — горчиво си помисли Ханон. — Убит от своите, защото не знаят езика ми“.

И изведнъж го осени. Навремето беше научил няколко думи от съскавия език на нумидийците.

— Спрете — викна Ханон. — Аз… приятел.

Тримата нумидийци над него спряха. Последва порой въпроси на родния им език. Ханон едва успяваше да разбере една дума от десет.

— Аз не римлянин, аз приятел — заповтаря той отново и отново.

Протестите му не се оказаха достатъчни. Един от нумидийците се засили и го изрита в корема. Пред очите на Ханон изскочиха звезди и той едва не изгуби съзнание от болка. Последваха още удари и той се напрегна, очаквайки всеки момент да усети как го пробожда копие.

Вместо това се намеси гневен глас.

Побоят спря на мига.

Ханон предпазливо отвори очи и видя пред себе си конник с черна коса на ситни къдри. Носеше меч — нещо необичайно за нумидиец. Офицер.

— На картагенски ли те чух да говориш? — заповеднически попита мъжът.

— Да. — С огромно облекчение и изненада, че някой от тях знае езика му, Ханон седна и се намръщи от болка. — Аз съм от Картаген.

Офицерът повдигна вежди.

— Какво правиш сам насред тази забравена от боговете замръзнала земя, в името на Мелкарт?

— Бях продаден в робство на римляните преди време — обясни Ханон. — Щом чух новината за нахлуването на Ханибал, избягах да се присъединя към него.

Нумидиецът не изглеждаше особено убеден.

— Кой си ти?

— Името ми е Ханон — гордо рече той. — Аз съм син на Малх, който служи като старши офицер на либийските копиеносци. Ако стигна войската на Ханибал, надявам се да се събера с него и с братята си.