Ханибал - врагът на Рим

— Какво?!

С нарастваща самоувереност Квинт повтори.

На лицето на Фабриций се изписа изумление.

— Става от лошо по-лошо. Как си посмял? — Той пристъпи напред и зашлеви Квинт през лицето.

Квинт залитна назад от силата на удара.

— Съжалявам.

— Не мислиш ли, че е малко късно за извинения?

— Да, татко.

— Нямаш властта да правиш подобно нещо — гневно занарежда Фабриций. — Моите роби са моя собственост, не твоя!

— Знам, татко.

— И защо го направи? Какво си мислил, в името на Хадес?

— Дължах му живота си.

Фабриций се намръщи.

— Имаш предвид случилото се при колибата на Либон ли?

— Да, татко. Тогава Ханон спокойно можеше да се обърне против мен. Да застане на страната на разбойниците. А вместо това спаси живота ми.

— Това пак не е причина да го освобождаваш. По твоя прищявка. И без моето разрешение — изръмжа Фабриций.

— Не е само това.

— Гледай да е така! — Фабриций го погледна въпросително. — Е?

Квинт се възползва от кратката пауза в тирадата на баща си.

— Агесандър. Имаше зъб на Ханон от момента, в който го купих. Помниш ли какво стана, когато галът си нарани крака?

— Един прекален побой не е причина да освободиш роб — отсече Фабриций. — Ако беше, в цялата проклета Република нямаше да има нито един полски работник.

— Знам, че не е, татко — смирено каза Квинт. — Но след като пристигна писмото ти през пролетта, Агесандър подхвърли кесия и нож сред вещите на Ханон. После го обвини, че ги е откраднал и е възнамерявал да ни убие и след това да избяга. Искаше да продаде Ханон на онзи, който купил приятеля му. Каза, че двамата щели да се бият като гладиатори на мунус. И всичко това бяха пълни лъжи!

Фабриций се замисли за момент.

— Майка ти какво каза?

— Повярва на Агесандър — с неохота отвърна Квинт.

— Което би трябвало да ти е достатъчно — рязко каза Фабриций.

— Но той излъга, татко!

Фабриций свъси вежди.

— Защо му е на Агесандър да лъже?

— Не зная, татко. Но съм сигурен, че Ханон не е убиец!

— Не можеш да знаеш подобно нещо — сухо отвърна Фабриций. Квинт се окуражи от факта, че яростта му малко е намаляла. — Никога не се доверявай напълно на роб.

Квинт събра целия си кураж.

— В такъв случай как можеш да се довериш на думата на Агесандър?

— Той ми служи вярно повече от двайсет години — отвърна баща му, този път малко оправдателно.

— Значи ще се довериш на него повече, отколкото на мен ли?

— Мери си думите! — сряза го Фабриций. Последва кратко мълчание. — Започни от самото начало. Не пропускай нищо.

Квинт осъзна, че екзекуцията му се е разминала, поне засега. Пое дълбоко дъх и започна. Колкото и странно да беше, баща му не го прекъсна нито веднъж, дори когато Квинт разказа как Аврелия е подпалила хамбара и как двамата с Гай бяха освободили Суниатон. Когато млъкна, Фабриций остана да стои, като потропваше замислено с крак.