Ханибал - врагът на Рим

— Не всички римляни са лоши. Ако не бяха той и сестра му, нямаше да съм тук.

Сафон изсумтя презрително. Дори Бостар не изглеждаше убеден. Единствено Малх не реагира.

— Така е — почти извика Ханон. — Още не сте чули целия ми разказ.

— Ами разказвай — каза Бостар.

Сафон повдигна вежда и добави:

— Давай, изненадай ни.

Изумен от бързината, с която се върна гневът му към по-големия му брат, Ханон продължи с разказа си. Наблегна как Квинт бе организирал не само неговото бягство, но и това на Суниатон, и как младият конник беше дошъл с него в Цизалпийска Галия, вместо да се събере с баща си още в Рим.

— Изглежда ми свестен човек. Както и сестра му, макар да е още дете. Това означава, че баща им трябва да е почтен мъж — съгласи се Малх. — Жалко, че римският Сенат е лишен от тези качества. Сам си чул от устата на онова псе как ония мръсници поискаха Ханибал да им бъде предаден, за да бъде изправен пред римското „правосъдие“, и как лъжливо ни обвиниха в нарушаване на договора, който не ни позволява да се разширяваме на север от Ибър. Арогантността им няма равна на себе си! Че на всичкото отгоре ни отмъкнаха Сицилия, Сардиния и Корсика.

Сафон и Бостар изръмжаха в знак на съгласие.

За момент Ханон изпита тъга. Време беше обаче да забрави добрината, която беше получил. Думите на баща му събудиха старото негодувание в него. Пое дълбоко дъх и бавно издиша. „Най-сетне съм там, където копнеех да съм — помисли си. — Със семейството си. С войската на Ханибал. И съм войник на Картаген. Римляните са наши врагове. Тъй да бъде“.

— Прав си, татко. Какви са плановете на Ханибал?

Малх му отвърна с вълча усмивка.

— Да атакува! Утре продължаваме на изток да търсим легионите им.

— Аз знам точно къде са те — отвърна Ханон, като се опита — безуспешно — да не мисли за Квинт.

— В такъв случай е най-добре да те заведем при Ханибал — доволно рече Малх.

— Сериозно?

— Разбира се. Ще иска да чуе всичко, което знаеш.

Ханон се обърна към братята си и възторжено извика:

— Ще се срещна с Ханибал!

Бостар се ухили, но Ханон забеляза как Сафон го поглежда кисело. Старите емоции отново пламнаха.

— Какво? — остро попита Ханон. — Не си ли доволен?

Сафон примигна и каза:

— Доволен съм, разбира се.

— Не ми изглежда така — разгорещено рече Ханон.

— Защото не е — изръмжа Бостар. — Брат ни завижда на всеки, който може да си спечели благоволението на генерала.

Жилите на врата на Сафон изпъкнаха от ярост.

— Майната ти! — озъби се той.

— Сафон! — извика Малх. — Внимавай какво говориш. Ти също, Бостар. Не можете ли да забравите враждата си поне сега, в този най-радостен ден?

Засрамени, Сафон и Бостар кимнаха.

Малх хвана Ханон за ръка и го поведе.

Сафон и Бостар ги последваха, като подчертано не се поглеждаха.

Ханон не можеше да повярва на силата на враждата между двамата си братя. Какво се беше случило между тях? Беше изумен и от това колко лесно избухва Сафон. Щом видя палатката на Ханибал обаче, забрави тези тревоги. Предстоеше му да се срещне с най-големия картагенски генерал на всички времена. С човека, осмелил се да нападне Рим на собствената му територия.