Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Марс и Юпитер да бдят над нас — каза Квинт.
— Да. А сега по-добре да тръгвам, че трибунът ще ме обеси за топките. — И със сърдечно кимване центурионът се отдалечи.
Квинт и Ханон се спогледаха. Никой от двамата не проговори.
— Заели сте половината проклет път. Разкарайте се, мамка му! — извика някакъв мъж, водещ колона мулета.
Двамата дръпнаха животните си между две сергии.
— Е, това е значи — нещастно каза Квинт.
— Да — промърмори Ханон. Чувстваше се ужасно.
— Какво ще правиш?
Ханон сви рамене.
— Ще продължа на запад, докато не попадна на някой от нашите.
„Вашите — помисли си Квинт, — не моите“.
— Дано боговете те пазят по пътя.
— Благодаря. Дано намериш бързо баща си.
— Не мисля, че това ще е проблем — усмихна се Квинт.
— Сега дори на теб ще ти е трудно да се изгубиш — пошегува се Ханон.
Квинт се разсмя.
— Иска ми се да можехме да се разделим при различни обстоятелства — каза Ханон.
— И на мен — искрено отвърна Квинт.
— Но и двамата трябва да изпълним дълга към народите си.
— Да.
— Може би ще се срещнем отново някой ден. В мирно време. — Ханон трепна вътрешно. Думите прозвучаха фалшиво дори в собствените му уши.
Квинт обаче не го укори.
— И аз бих искал, но никога няма да се случи — каза той. — Успех. Бъди жив и здрав. Нека твоите богове те пазят.
— И теб. — Очите на Ханон се напълниха със сълзи и той тромаво пристъпи напред и прегърна Квинт. — Благодаря, че спаси мен и Суниатон. Никога няма да го забравя.
Емоциите на Квинт също се надигнаха. Той потупа неловко Ханон по гърба.
— Ти също спаси моя живот, нали?
Ханон кимна отсечено.
— Хайде — делово каза Квинт. — До падането на нощта трябва да се отдалечиш колкото се може повече от това място. Няма смисъл да се опитваш да се обясняваш на някой наш патрул, нали така?
Ханон отстъпи назад.
— Да.
— Помогни ми. — Квинт вдигна десния си крак.
Благодарен за разсейването, Ханон направи столче с ръце, за да може Квинт да стъпи на него и да яхне коня си. След това се усмихна насила.
— Сбогом.
— Сбогом. — Квинт бързо обърна коня си и го подкара.
Ханон загледа как приятелят му се влива в блъскащото се по калния път множество. Едва когато Квинт изчезна от погледа му осъзна, че е забравил да прати последен поздрав на Аврелия. Тъжно яхна мулето и пое в обратната посока. Въпреки неизбежността на раздялата им чувстваше в себе си пустота. „Дано никога повече не се срещнем — замоли се той. — Освен в мирно време“.
На стотина крачки от него Квинт се чувстваше по същия начин. Едва сега можеше да си позволи да тъгува по загубата на приятел. Двамата бяха минали през много изпитания заедно. „Ако Ханон беше римлянин — помисли си Квинт, — щях да съм горд да стоя до него в битка“. За съжаление можеше да се случи само обратното. „Най-велики и могъщи Юпитер, нека това никога да не се случи“, замоли се той.
Квинт лесно намери щаба на консула — голям павилион, заобиколен от палатки на конници. Вексилумът, червеното знаме на прът, показваше ясно на всеки войник къде е Публий. След няколко зададени въпроса Квинт намери баща си пред палатката му да говори с двама декуриони. За негово облекчение Фабриций не избухна веднага. Вместо това тихо отпрати младшите офицери. Веднага щом останаха сами обаче се обърна към Квинт.
— Виж ти кой е тук! — Гласът му беше пропит със сарказъм.
— Татко. — Видимо нервен, Квинт слезе от коня си. — Добре ли си?
— Добре съм — отвърна Фабриций и вдигна вежди. — Но и изненадан. А също раздразнен и разочарован. Би трябвало да си у дома и да се грижиш за майка си и сестра си, а не тук.
Квинт запристъпва от крак на крак.
— Няма ли да отговориш на това? — рязко рече баща му. — Защо не си на някой кораб за Иберия? В края на краищата би трябвало да съм там.
— Първо отидох в Рим — отвърна Квинт. — Бях там, когато Публий говори в Курията. Зърнах те на излизане.
Фабриций се намръщи.
— Защо не дойде още тогава при мен, в името на Юпитер?
— Навалицата беше такава, че не успях да стигна до теб, татко. Не знаех къде си отседнал, нито дали ще заминеш на север с консула — излъга Квинт. — По-късно научих. Не беше трудно да те последвам.
— Ясно. Явно Фортуна те е водила по пътя. Тукашните племена не са от най-приятелски настроените — кисело каза Фабриций. — Жалко, че не се обади още в Рим. Сега щеше да си в Капуа, или да не се казвам Гай Фабриций. — Изгледа го изпитателно с тъмните си очи. — И сам ли пътува насам?