Ханибал - врагът на Рим

Офицерът отдаде чест.

— Командир на отделение Замар, на твоите услуги, командире.

— Къде го открихте?

— На десетина мили на изток. — Замар погледна тревожно Ханон. — Съжалявам за лошото отношение, командире.

— Всичко е наред — отвърна Ханон. — Хората ти не биха могли да очакват, че съм картагенец. Ти поне им попречи да ме убият и изслуша историята ми.

Замар сведе благодарно глава.

— Изчакай тук — нареди Малх, забърза обратно в палатката и излезе с голяма кожена кесия. — В знак на благодарност — каза и я подаде на нумидиеца.

Очите на Замар се разшириха, докато приемаше звънтящия дар, а хората му се спогледаха развълнувано. Нямаше значение какво има в кесията. Очевидната ѝ тежест говореше предостатъчно.

— Благодаря, командире. — Замар направи дълбок поклон и се оттегли.

— Да влезем — каза Малх. Въведе Ханон в палатката и се засуети около него, както не беше правил от години. — Гладен ли си? Или жаден?

Ханон с благодарност прие чаша вино и седна на трикракото столче, което помнеше от дома им в Картаген. Малх седна срещу него. И двамата не можеха да откъснат очи един от друг и да спрат да се усмихват.

— Много се радвам да те видя — каза Ханон.

— И аз — отвърна Малх. — Мислех те за мъртъв. Да преживееш морска буря… е, Мелкарт несъмнено ви е закрилял със Суниатон. — Той стана сериозен. — Суни мъртъв ли е?

— Не! Не можа да дойде с мен, защото е ранен, но за него се грижи приятел. Скоро ще отпътува за Картаген.

Лицето на Малх се проясни.

— Слава на боговете. Е, казвай какво стана.

Ханон се разсмя.

— И аз мога да кажа същото, след като те виждам тук, от отсамната страна на Алпите.

— Тази история определено си заслужава да се чуе — съгласи се Малх. — Искам обаче първо да чуя твоята. — Отвън долетяха приближаващи се гласове и Малх се усмихна. — Май разказът ти ще трябва да почака малко. Едва ли ще искаш да го повтаряш.

Лицето на Ханон грейна.

— Сафон и Бостар ли идват?

— Да. — Баща му му намигна. — Стой тук. Не казвай нито дума, докато не те видят.

Ханон загледа развълнувано как Малх отива при входа на палатката.

В следващия момент в палатката влязоха братята му. Ханон трябваше да се вкопчи в столчето, за да не скочи да ги посрещне.

— Добра новина, татко. Над десет хиляди галски воини идват да се присъединят към нас — обяви Бостар.

— Отлична новина — небрежно отвърна Малх.

— Нима не си доволен? — попита Сафон.

— Имаме неочакван гост.

Сафон изсумтя.

— Че кой може да е по-интересен от тази новина?

Малх мълчаливо се обърна и посочи Ханон.

Сафон пребледня.

— Ханон?!

— Не! — възкликна Бостар. — Не може да бъде!

Ханон вече не можеше да се сдържа. Скочи и се втурна към братята си. Като се смееше и плачеше едновременно, Бостар го сграбчи в меча прегръдка.

— Мислехме те за мъртъв.

Ханон със смях успя да се отскубне от прегръдката му.