Ханибал - врагът на Рим

„Дано да съм там да го видя“, помисли си Квинт и собственият му гняв към сицилианеца се разпали отново.

— Все още не си ми обяснил защо си изоставил майка си и сестра си и си дошъл тук. — Фабриций го прикова със суровия си поглед.

— Помислих си, че войната може да свърши за няколко месеца, както каза Флак. Не исках да я пропусна.

— И това е основателна причина да не изпълниш нареждането ми, така ли?

— Не — отвърна Квинт и се изчерви още повече.

— Но въпреки това си го направил! — обвини го баща му и се загледа нанякъде. — Сякаш си нямам достатъчно грижи в момента.

— Ще ти се махна от пътя. Ще се върна у дома — прошепна Квинт.

— Никакви такива! Положението е твърде опасно. — Фабриций видя изненадата му. — Публий реши да поведе армията си към река Пад, във вражеска територия. На нея вече е построен временен мост. Утре сутринта потегляме на запад към войската на Ханибал. Никакви римски части няма да останат тук, а на местните гали не може да се има доверие. Ще ти прережат гърлото още щом се отдалечиш на пет мили оттук.

— Тогава какво да правя? — унило попита Квинт.

— Ще трябва да дойдеш с нас — сърдито отвърна баща му. — Ще си в по-голяма безопасност в нашия лагер, докато не се отвори възможност да те пратя обратно в Капуа.

Духът на Квинт падна още повече. Какъв срам! Да стигне до армията на Публий и да му забранят да се сражава. Макар че не беше толкова изненадващо. Действията му бяха поставили добрата воля на баща му на сериозно изпитание. „Поне Ханон е на свобода“, помисли си той и реши, че е късметлия, че Фабриций не му е одрал кожата.

— Фабриций? Къде си? — извика бумтящ глас.

— Марс на небето, само това ми трябваше — измърмори Фабриций.

Изумен от реакцията на баща си, Квинт се обърна и видя приближаващия Флак.

— Ето къде си бил! Публий иска нова среща за… — Флак млъкна изненадано. — Квинт! Каква приятна изненада!

Квинт се ухили виновно. Поне някой да бъде доволен да го види.

— Значи си го повикал? — Флак не изчака отговора на Фабриций. — Отлична идея! При това пристига точно навреме. — Вдигна юмрук към Квинт. — Утре ще дадем на онези проклети гуги урок, който никога няма да забравят.

— Не съм го викал — сковано отвърна Фабриций. — Сам е решил да остави майка си и сестра си сами и да дойде тук, без да поиска ничие разрешение.

— Безразсъдството на младостта! — усмихнато рече Флак. — И все пак ще му позволиш да препусне с нас утре, нали?

— Не възнамерявам да го правя — отсечено рече Фабриций.

— Какво? — Флак го изгледа невярващо. — Нима ще откажеш на сина си шанса за първи път да окървави меча си? Да участва в нещо, което може да се окаже една от най-големите ни кавалерийски победи на всички времена? Момчето на Публий ще участва, а то не е по-голямо от Квинт.

— Не е това.

— Какво тогава?

— Не е твоя работа — гневно отвърна Фабриций.

Флак изобщо не се смути от реакцията му.

— Хайде стига — започна да го увещава той. — Освен ако не е извършил убийство, нима не заслужава такава златна възможност? Битката може да се окаже блестящо начало на кариерата му. Кариера, която само ще разцъфти, след като семейството ти се свърже с Минуциите.