Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Аниор отлетя в централата на диабата и седна на стъпалото пред празния трон. Потънал отново в мъката си, той не забеляза как другите диаба го заобиколиха, възхищавайки се от огромната му сила, и как тъгуваха заедно с него.
Епилог
Много неща се промениха за диабата. Ханура престана да ги бие. Създаде съвет от седемте най-развити диаба, които поеха управлението на царството в свои ръце и рядко се намесваше пряко.
Аниор и Нериф бяха в състава на този съвет. Нериф остана главен координатор, а Аниор пое функцията на Ханура да контролира работата на диабата. Караше ги да повтарят всяко нещо, докато то станеше както трябва. Диабата не бяха свикнали с такава взискателност и скоро започнаха да мечтаят за времената, когато само след няколко удара се отърваваха от неприятна дейност.
Гивок остана главен архитект. Аниор не претендираше за тази длъжност. Продължаваше да се занимава с архитектура в свободното си време. Успя да направи всички дървета в гората си като живи и сега работеше усилено върху насекомите.
Освен Нериф и Ханура, която един ден се появи на поляната и любопитно огледа гората, Аниор не пускаше никого в него. След цял ден работа с шумните и непослушни диаба, той имаше нужда от спокойствие. Станеше ли му много тъжно, той се облягаше на бука или на дъба и слушаше песента на Боар и гласа на Сатара.
Аниор беше преодолял първоначалната силна болка от раздялата със Сатара. Отдавна не се бе виждал с Боар. Знаеше от Ханура, че след сливането на двамата им Създатели, системите на Земята и Сатариус се развиваха добре. След като Боар успя да стабилизира това развитие, той се върна на горното ниво. Друг теор пое функциите му при ангарите.
Централата беше пълна с диаба. Аниор и Нериф седяха на стъпалото пред трона и край тях се бе събрала голяма група от по-дребни началници. Докладваха за извършеното и получаваха нови инструкции. Почти бяха приключили, когато една ярка шарена топка се появи пред тях. Разшири се като облак и кондензира в човекоподобен образ.
Обграден от синкава сфера Боар се усмихна на Аниор, кимна на Нериф и хвърли един бърз поглед на останалите.
Обърна се към Аниор, който целият сияеше от щастие, че го вижда отново.
— Имам добри новини за теб — започна Боар. — Теорите решиха, че е време да се заемеш с по-сериозна задача.
Той разтвори ръката си и едно силно сияние изпълни пространството край тях. Държеше Камъка на мъдростта. Аниор бе обхванат от силно вълнение.
— Време е да се изгради физическа система на планетата Аритан — продължи Боар. — Притежаваш всичко, за да се справиш с това. Ханура ще ти предостави част от най-развитите диаба за тази цел. Ще имаш собствено царство.
Той протегна ръката с Камъка и го положи в отворената длан на Аниор. Погали нежно ръката му. Те се гледаха дълбоко в очите и Аниор усети вълната от нежност и любов, която Боар му изпращаше. Зашеметен от тази новина и възникналите чувства към второто си Аз, Аниор не можеше да повярва в това, което ставаше.
Нериф седеше до тях и гледаше тази странна и красива картина. Един огромен черен диабо и един теор с вид на нежно момче се държаха за ръка и се гледаха с любов. Непознат копнеж обхвана душата му и скова цялото му тяло. Радваше се за Аниор, но почувства собственото си нещастие. Искаше му се да има и той второ Аз, за да обича така и да бъде така обичан.
Бяха се събрали в новата си централа. Беше цялата в плоски стъпала, образуващи нещо като широка чаша. Завършваше в единия край с площадка, на която бяха седнали трима бивши членове на съвета.
Ханура се беше лишила от най-ценните си помощници и от много добри работници. Всички диаба искаха да заминат с Аниор, но Ханура решаваше кой от тях заслужаваше тази чест и от кого не можеше да се лиши. Аниор остана учуден и благодарен от добрия й подбор. Отдавна беше простил на Ханура и ударите, и успешния й опит да го скара с Боар. Раздели се сърдечно с нея.
Зад главите им се виждаше обекта на новата им съвместна работа. Аритан беше обвит от гъсти жълти облаци. Повърхността му още не се беше втвърдила достатъчно и навсякъде изригваха вулкани. В атмосферата бушуваха урагани.
Загледан в безкрайния простор на космоса, Аниор си припомни извървения път, превърнал го от обикновена земна жена в бъдещ Създател. Припомни си и мъките, и радостите, неотменна част от това развитие. Припомни си хората, ангарите, диабата и теорите — спътниците по този път. Припомни си неприятелите, поставили препятствията и приятелите, помогнали му да ги преодолее. Изпълни се с дълбока благодарност и любов към всичките. Всеки от тях беше помогнал той да стигне дотук. И накрая Аниор си припомни този, който бе преминал пътя преди него, на когото дължеше най-много и когото вече го нямаше. Но той вечно щеше да съществува в сърцето на Аниор заедно с любовта, която изпитваше към него — незаличима от нищо на света.