Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Сатара обиколи така, че Аниор да остане последен. Когато той се прегърна с Боар — нещо малко странно, тъй като бяха в две различни проявления — Аниор усети тяхното приятелство. Не знаеше, че двамата се разбираха толкова добре.
Вебва се усмихна на Аниор, стисна му ръка, като превърна своята в астрална, и каза:
— Надявам се да ми простиш, че ти отмъквам твоя любим.
— Нека те направи така щастлив, както направи мен — отговори Аниор сърдечно.
Тогава Веова го прегърна и Аниор усети странно гъделичкане по тялото си.
Накрая останаха само Сатара и Аниор. Сатара го покани в центъра на кръга и го погледна така, че Аниор просто забрави за всички около тях. Прегърна Сатара и го захлупи с огромните си криле.
Теорите гледаха учудени този голям черен кокон, който изведнъж затрептя.
Кадор не виждаше, какво става зад тези криле в средата на кръга, но видя, как Боар се облегна назад и се усмихна щастлив със затворени очи. И тогава Кадор се сети: Сатара и Аниор се любеха пред очите им! И това, въпреки че бяха в две различни по вид тела! Беше в стила на Сатара да показва такова пренебрежение към теорите. Използваше последните мигове на живота си, за да снабди Аниор с повече сила. А теорите гледаха, безсилни да предотвратят това.
Трептенията на черния кокон пред тях затихнаха и Аниор бавно разгърна крилата си и се опъна. Беше пораснал с още една глава, а размахът на крилете му стигаше до границата на кръга. С щастлива усмивка той бавно ги сгъна на гърба си. Пред него стоеше Сатара в яркосияйна сфера. Не само Аниор бе увеличил силата си.
Чудото, което никой не разбираше, стана пред очите им.
Сатара обиколи с поглед присъстващите и каза усмихнат: — Не можете да забраните любовта. Тя е най-великото нещо в този свят.
После се обърна към Аниор, вдигайки лявата си ръка към него.
— Подарявам ти Силите на лявата ръка, те няма да ми трябват вече.
И от върховете на пръстите му мина една бяла мълния към лявата ръка на Аниор. Сатара отстъпи, за да направи място на Веова.
— Не забравяй урока, който дадохме на този свят — каза Веова. — Винаги използвай и двете Сили в еднаква степен.
Той вдигна дясната си ръка и Силите на дясната страна се преляха в Аниор.
Аниор бавно дойде на себе си. Тихо отговори:
— Благодаря ви за доверието. Обещавам да ги ползвам така, както ми завещахте.
Той се върна на мястото си и седна до Боар. Веова и Сатара се превърнаха в две сфери. Между тях се образува енергиен коридор. Те засветиха с еднаква светлина и се приближиха. Когато се докоснаха, се чу силен звук и една ярка светлина заслепи присъстващите. Пред очите им се издигаше една сияйна сфера без повърхност. Това беше само бяла светлина, излизаща от центъра, която се разпръскваше наоколо в лъчи от всички цветове. Постоя още малко над главите им и изведнъж изчезна.
Сатара и Веова вече не съществуваха. Присъстващите бяха станали свидетели на най-прекрасния момент в живота на Делените. Боар стискаше силно ръката на Аниор, който се разкъсваше от мъка, и му преливаше сила, докато можеше да контролира чувствата си. Някога, в далечни времена, и на тях им предстоеше същото.
Кадор гледаше как тази нежна ръка стискаше черните пръсти с изкривените нокти и се сви от непозната дотогава болка. Копнееше по второто си Аз; искаше да седи така до него и да чувства близостта му.
Боар и Аниор пристигнаха в зоната за изпращането. Върнаха се заедно на астрално ниво, в царството на диабата. Боар гледаше превития от мъка Аниор и се опита да го разсее.
— Сатара астрална форма ли прие, когато го прегърна?
— Не — отговори Аниор, — превърна се в енергийната си форма и като че ли влезе изцяло в центъра ми за съгласуване. Никога не съм усещал подобно нещо.
— Трябва някога да го опитам — пошегува се Боар.
— Помоли Кадор — отговори Аниор леко язвително, — може и да се съгласи.
— Едва ли — въздъхна Боар привидно съкрушен, — не видя ли как той се стопи от копнеж към второто си Аз, когато ни видя заедно.
— Имаш пред вид Нериф, нали? — попита Аниор. Боар престана да се шегува и го погледна сериозен.
— Бързо го разбра. Да не повториш сега грешката си!
— Не се бой — успокои го Аниор, — Нериф ми е приятел, но той не е Сатара! Разбрах отдавна, че Нериф е Делен. Той направо налиташе на мен.
Помълча малко. После се засмя горчиво:
— Горкият Кадор! Сигурно страшно ме мрази.
— Всеки от нас носи своя кръст — отговори Боар малко тъжно.
Те се погледнаха очи в очи и останаха така, на една ръка разстояние един от друг и въпреки това разделени от светове. Разделиха се, без да си кажат нищо повече, когато желанието да се докоснат стана непреодолимо.