Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Намери Аниор сам на празника, заключен в гората си, заспал между двете дървета. Тихо пристъпи към бука и го докосна с ръка. После внимателно клекна до Аниор и нежно погали червения мъх на гърдите му. Аниор се усмихна насън. Боар го гледаше с нежна обич, но когато видя, че Аниор всеки момент ще се събуди, се върна в своето царство.
Аниор се събуди от прекрасен сън. Беше сънувал как заедно с Боар обикаляха вселената, как запалваха звезди и завъртаха галактики. Беше една игра без начало и край. Летяха хванати за ръце и нищо не можеше да ги раздели.
Лежеше със затворени очи, докато картините на съня не избледняха съвсем. Тогава със съжаление ги отвори и погледът му попадна на бука. Остана смаян, загледан в него. Нежнозелени листенца проникваха от връхчетата на клонките му. Все едно, че беше дошла пролет. Той скочи на крака и се затича до него. Преливащ от радост, прегърна дървото. И чу новата песен на Боар — нежна и пълна с любов.
Нямаше нищо, което би могло да ги раздели. Те бяха едно цяло и никаква сила нямаше власт над тях.
От Земята излетя поредният космически кораб за изследване на пространството извън слънчевата система. След като един прекрасен ден насред площадката за излитане на совалките се приземиха първите официални пратеници на митяните, земната космонавтика направи огромен скок напред. Цялото население се отдаде на еуфорията. Дребните дрязги между народите станаха като че ли незначителни и хората отново обърнаха погледа си навън, към безкрайните простори.
Ангарите приготвиха междупространствената дупка, в която трябваше да попадне гордостта на земната цивилизация — последният модел междузвездни изследователски станции. Щяха да я прехвърлят направо в близост до Сатариус, без хората да разберат за тяхната намеса.
Веова и Боар бяха подготвили акцията внимателно. На Земята хората бяха разбрали за съществуване на сатарианите от митяните. А населението на Сатариус беше подготвено от разни гадатели и магьосници, и не на последно място от ангарския образ на Сатара — бога, когото всички сатариани почитаха. Нямаше да има големи сътресения при първия контакт. Ако всичко вървеше, както бе предвидено, тази връзка щеше да помогне и на двете цивилизации да продължат развитието си.
Боар нямаше какво повече да прави и се прехвърли в зоната за изпращане. Премина на горното ниво, за да се види със Сатара. Искаше да говори с него за Веова.
Безпокоеше го странното му поведение. Беше се превърнал постепенно от намръщен старец в мечтател. Много пъти седеше усмихнат и със затворени очи на трона си и ставаше напълно недостъпен. Дори Боар не успяваше да го извади от това му състояние. Включваше се все по-малко в работата по управлението на подвластната му Земя. Участваше само в най-важното. Фактически Боар пое изцяло сам отговорността за Двете системи. Справяше се горе-долу добре. Работата не му тежеше. Но не знаеше какво да прави с Веова.
Завари Сатара да препраща енергийни потоци от центъра на една галактика към друга. Като го видя, той веднага прекъсна заниманията си. Погледна загриженото лице на Боар и се засмя.
— Имам чувството, че искаш да ми се оплачеш от Веова.
— Станал си много проницателен в последно време — каза Боар учуден.
— Какво тук значи „в последно време“? — привидно сърдито отговори Сатара. — Аз винаги съм бил такъв.
— Май преувеличаваш — развеселен каза Боар, — помня времена, когато никак не те биваше в отгатването.
Обичаше закачките на Сатара, които веднага разведряваха обстановката. Не разбираше защо Кадор не можеше да го понася, въпреки че би трябвало добре да се разбира с него.
Отново сериозен, Боар попита:
— Кажи ми, какво става с второто ти Аз. Не мога да разгадая състоянието му.
Сатара го изгледа, като че ли преценяваше дали може да му довери истината. На Боар му стана неудобно.
— Ако не искаш да говориш за това — каза Боар, — недей. Няма да ти се сърдя.
— И без това ще го разбереш скоро — отговори Сатара, необичайно сериозен. Помълча малко и добави:
— Веова се готви за сливане.
Боар погледна Сатара смаян. Изведнъж усети колко малко знаеше за себе си. Как би разбрал кога е дошъл момента за сливане с второто му Аз? Как се взима такова решение?
— Как определи този момент? — попита Боар. — Сам ли реши това или заедно с теб?
Сатара отново се засмя: — По-спокойно, Боар! Когато ти дойде времето, сигурно ще разбереш. И аз не мога да ти отговоря изчерпателно на този въпрос. Просто го чувстваш. Видях се скоро с Веова и той ми каза, че времето му е изтекло и ако и аз имам чувството, че нямам какво повече да правя в този живот, той е готов да се слеем.