Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
— И как изглежда? — попита Нериф учуден. Аниор се засмя.
— Като най-обикновен речен камък с форма на яйце. Само когато той е в ръцете на Делен и второто му Аз е наблизо, той става прозрачен кристал и свети ярко. А сега ме остави на мира с твоите въпроси. Може би някой ден ще го видиш.
— Едва ли — измърмори Нериф, — кой ще даде на диаба-та да построят физическа система.
Просто искаше да развлече малко Аниор. Беше чул за предстоящо обединение на Веова и Сатара и се досещаше за мъката на Аниор. Тъкмо се беше зарадвал, че приятелят му преживя някак си номера, който Ханура му бе скроила. Въпреки че и досега не разбираше как такава безобидна шега можеше да разстрои Аниор толкова много.
— Хайде да се махнем оттук — предложи Аниор.
Те прелетяха в зоната за почивка и Аниор се зае с матрицата за гората. Нериф се почувства излишен и се върна към работата си. Надяваше се тайно, че след като Сатара си отиде от живота на Аниор, последният ще му обърне повече внимание.
Отново се бяха събрали всички теори, отговарящи за този сектор на вселената. Този път поводът беше обединението на Веова със Сатара. Щяха да се простят с колегите си и да се слеят пред очите им. Веова пожела така И Сатара се съгласи. Той отскоро беше станал теор, но за Веова всички в този кръг бяха стари познати и сигурно и за него тази раздяла не беше лека. Настоя само за едно. Искаше Аниор да присъства. Веова нямаше нищо против и другите теори нямаше как да му откажат тази последна молба.
Когато прехвърлиха диабото, теорите го разгледаха с любопитство и известна неприязън. Астрално същество нямаше място в този кръг. Сатара за последно им бе скроил някакъв номер. Не бяха му разрешили да се прости с Аниор преди това, за да не го снабди отново с така лесно придобита енергия.
Аниор седна до Боар. Имаше нужда от неговата подкрепа. Погледна Кадор срещу него. Боар не беше излъгал. Имаше вид на хубаво момиче с дълга руса коса и яркосини очи. С известна завист установи колко много подхождаше външно на Боар, за разлика от него. Аниор беше поне една глава по-висок от Боар и много по-едър. Косматото му черно тяло контрастираше със сребристото трико на Боар. Изглеждаха сигурно смешни един до друг.
Боар го погледна усмихнат и Аниор чу в главата си думите му:
„За мен ти си най-хубав в този кръг.“
„Благодаря за комплимента — отговори Аниор по същия начин, — но ми е трудно да повярвам.“
Този начин на общуване остави едно особено чувство за близост в душата на Аниор. Напомняше му за пътуването с Боар до Сатариус.
Продължаваше да оглежда другите. С изключение на Ханура, Боар и още един теор с гола глава, всички други имаха край себе си синкавата сфера. Бяха като заключени в нея.
„Каква е тази сфера край тях“ — попита Аниор.
„Тя е част от менталното ни тяло — отговори Боар. — Образуването на човекоподобно тяло е по-скоро игра, отколкото необходимост. Когато почиваме или се преместим, това тяло се разпада и ние заприличваме на облак или топка в зависимост от това, колко свиваме енергийното си поле. Но ти знаеш добре това.“
Анибр си спомни нежността, която излъчваше енергийното тяло на Боар. Сега, когато се бе въплътил в аст-рално тяло, той не можеше да направи това.
„Не съжалявай — успокои го Боар. — Затова пък сега мога истински да те докосвам.“
Той протегна ръка и погали нежно пръстите на Аниор. Чувството беше толкова приятно, че Анибр за малко да се облегне на него. Но навреме се осъзна и спря. Не можеше да остави грижата за спазването на дистанция само на Боар. Така рано или късно Боар щеше да развие предпазно поведение, подобно на Веова. Аниор искаше да избегне такива отношения на всяка цена.
В центъра на кръга се появиха две лъскави топки. Разраснаха се в облаци и кондензираха в две човешки форми, обградени от прозрачна синкава сфера. Аниор веднага позна Сатара в образа на Императора. Сатара му се усмихна и тежки спомени се надигнаха в Анибр. За миг видя отново отрязаната глава на последния Император в прахта.
А Веова изглеждаше съвсем различен в менталния си образ. Нямаше следа от бялата коса и дългата брада. Имаше вид на зрял мъж на средни години. Косата и късата брада бяха черни, кожата — матова. Само очите му бяха кафяви, както преди, но въобще не изглеждаха тъжни. В тях играеше весело пламъче и той целият сияеше от радост.
Аниор остана учуден от приликата между двамата. Бяха като братя.
Нямаше тържествени речи или нещо подобно. Просто двамата обикаляха в кръг и се прощаваха с другарите си. В зависимост от отношенията, които бяха изградили помежду си, те си стискаха ръце или се прегръщаха.