Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Това никак не се хареса на ангарите. Те рядко успяваха да разберат номера, който им крояха диабата за празника на трите слънца, но винаги се стараеха много. Боар ги съжали. Още не можеше да разбере, как Аниор бе успял да скрие тази работа от него.
Усамоти се и остави да протича през съзнанието му всичко, което беше мислил и чувствал Аниор през последните дни. Откри, че е работил върху някакъв проект за фиксация на луна на Икемери. Провери веднага положението там и видя, че на тази планета нещата си бяха същите както преди. Опита се да разбере някои от данните за луната и накрая се добра до конкретна информация. Безспорно това бяха данните за луната на Сатариус.
Архитектите бяха прави. Аниор беше изградил тази матрица за фиксация. И го беше заблудил много хитро, като мислено работеше уж за друга планета.
Натъжи се. Толкова беше свикнал да знае всичко за Аниор, че тази измама го засегна дълбоко. Вече никога нямаше да бъде сигурен в това, което приемаше от Аниор.
Безграничното доверие, което имаше в него, се оказа илюзия.
Обмисляше какво да прави. Имаше един единствен начин да развали достатъчно бързо тази матрица за фиксация — трябваше да накара Аниор да го направи. И без това имаше силно желание да го застави да обясни странното си поведение. Съобщи на Веова за намеренията си и се прехвърли в общността на диабата.
Тъй като никой вече не работеше в последния ден преди празника, Аниор се оттегли в гората си, за да почине. Облегна се на дъба на Сатара. Всеки път, когато го докосваше с дланите си, той повтаряше последното изречение на посланието му. Аниор не се уморяваше да слуша нежните му думи и се замечта. Утрешния празник щеше да прекара сам. Отдаде се на копнежа за прегръдката на Сатара, когато чу кристален звън и букът срещу него зашумя.
Отвори очи и подскочи от радост. Облегнат на дървото си, Боар стоеше пред него. Изглеждаше по-различен от миналия път. Имаше вид на млад мъж с тренирано гъвкаво тяло. Нямаше я синкавата сфера край него. Беше в астрал-ното си тяло.
Първата реакция на Аниор да се хвърли в прегръдката му бе жестоко отблъсната. Някаква вълна го прати обратно в основата на дъба. Дори се удари в един камък. Разтри удареното място с ръка и погледна Боар недоумяващо. Беше виновен, разбира се, не трябваше да се опитва да го докосва, но не разбираше грубата сила на това отхвърляне и мрачния израз на лицето му. Обви се в червена мъгла.
Боар го гледаше мълчаливо и Аниор чакаше със свито сърце да проговори. Чувстваше, че му е ядосан за нещо, но нямаше никаква представа за какво.
— Нямам нищо против — започна накрая Боар, — да кроиш разни номера на ангарите. Но не искам да ги кроиш и на мен.
Аниор го погледна смаян. Въобще не знаеше, за какво говореше Боар.
— Не мислиш ли, че е време да развалиш матрицата, която изработи? — продължаваше Боар все така студено.
Аниор събираше всичките си сили, за да успее да попита несигурно:
— Не разбирам за какво говориш. Боар го гледаше все по-свирепо.
— Значи не разбираш! Да не искаш да кажеш, че не ти си направил матрицата за фиксирането на втората луна на Сатариус?
Силно объркан, Аниор се защити: — Направих матрица за фиксиране на луната на Икемери, не на Сатариус!
— Да, голям номер измисли — продължи Боар, — и наистина успя. Заблуди ме майсторски. Ако архитектите ми не се бяха досетили за твоя номер и досега нямаше да разбера хитрината ти.
Аниор остана поразен. Никога не бе предполагал, че Боар може някога да го обвини така несправедливо. Досега беше сигурен, че нищо не можеше да унищожи доверието и любовта между тях. Толкова се натъжи, че просто се сви на кълбо и поиска да изчезне в небитието. Нямаше нито сили, нито желание да отговори на обвиненията му.
Боар гледаше смутен Аниор. Приемаше чувствата му на мъка и отчаяние и не знаеше какво да прави. Усети неговата болка по-силно от своята. Изведнъж изпита непреодолимо желание да го прегърне. Едва успя да устои на този порив. Не се сърдеше вече на Аниор. Само го помоли тъжно:
— Ще разрушиш ли сега матрицата или предпочиташ да развалиш празника на ангарите?
И тогава нещо стана с Аниор. Той скочи на крака и извика, пълен с болка и възмущение:
— Не съм направил никаква матрица за луната на Сатариус, въобще не съм участвал в шегата на диабата. Криеха всичко от мен, за да не мога да го издам. Не разбирам в какво ме обвиняваш!
Беше толкова искрен, че Боар просто му повярва. В съзнанието му бавно се оформи друг вариант за това, какво се беше случило.
— Искаш да кажеш, че не си знаел, че матрицата е предназначена за Сатариус? — попита той като замаян.