Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Мина много време, преди да се опомни и да притисне жена си. Все още замаян от преживяното вълшебство, той я прегърна и нежно я целуна по устата. Пръстите й погалиха ръката му.
— Беше невероятно хубаво — въздъхна блажено Сарина.
— Никога не съм се чувствал по-прекрасно — призна Бо. — В момента съм толкова изтощен, че не мога дори да вдигна ръце.
— Моля те, недей — прошепна тя. — Харесва ми да ме прегръщат.
Той я притисна още по-плътно към себе си, размърда се бавно под нея, за да погали с гърди нейните гърди, и за свое собствено изумление усети, че отново се втвърдява вътре в нея.
— О-ох! — измърка Сарина. — Това е още по-хубаво.
— Странни неща правиш ти с мен, жено.
— Радвам се. Така ще съм спокойна, че няма да ходиш да заничаш под чужди поли.
— Не, никога. Напълно съм щастлив да се пъхам под твоите.
— Гладна съм.
— За какво?
Тя се изкикоти и вдигна глава към усмихнатото му лице.
— За истинска храна.
— Тогава ще е най-добре да се облечем отново.
— И все пак никак не ми се иска да се откъсвам от това блаженство — отвърна Сарина, като размърда сладострастно хълбоци.
— Избирай, жено — засмя се Бо. — Мен или истинска храна?
— Теб ще те изям по-късно — реши през смях тя и се отдръпна от него. — Сега е време кърмачката да бъде накърмена.
Бо улови с върха на пръста си бялата капчица, набъбнала на зърното й, и го поднесе към устните си.
— Нищо чудно, че Маркъс толкова те харесва — отбеляза той, като облиза с наслада пръста си. — Вкусът ти е прекрасен.
Сарина избърса с длан локвичката, която се бе събрала на гърдите му.
— Не съм много чиста.
Бо я погледна с блестящи очи.
— Двамата с Маркъс нямаме нищо против това.
— Хайде, съпруже — подкани го тя, като слезе от бедрата му. — Наистина съм много гладна.
Сетне се наведе да събере разхвърляните си дрехи. Бо тутакси скочи от канапето и я плесна лекичко по задника, което я накара да се изправи рязко и да го стрелне с престорено сърдит поглед.
В отговор той й се усмихна весело.
— Когато ми предлагаш такива изкушения, скъпа, би трябвало да очакваш някакъв отклик от моя страна. Но тъй като току-що се любихме, ще се задоволя само с едно нежно плясване. А сега се обличай, жено, и да вървим да ядем, преди да съм те сграбчил отново.
Сарина се подчини, като клатеше глава и се смееше на лудориите му. След като се облякоха отново, двамата изтичаха до втория етаж, за да видят как е синът им и да се пооправят, преди да слязат в трапезарията.
В единия край на дългата маса бе сервирана вечеря за двама. Двете чаши за вино, поставени до приборите, вече бяха напълнени. Восъчни свещи обливаха с топла светлина изобилието от кристал, китайски порцелан и сребро на масата. Бо галантно издърпа единия стол и докато съпругата му се настаняваше, се наведе към нея и нежно плъзна устни по шията й.
— От този ъгъл гледката към гърдите ти е още по-хубава — прошепна той, — Но ми се струва, че чувам Джаспър да идва, а аз бих искал да я запазя единствено за себе си.
Сарина се загърна в шала и влезе в ролята си на господарка на къщата много преди икономът да влезе в трапезарията със супата. Бо не успя да сдържи усмивката си, развеселен от контраста между сегашната й достолепна поза и сладострастната изкусителка, която само преди броени минути се бе любила с него с дива, необуздана страст. Тази жена можеше да го управлява като кукла на конци. Трябваше само да дръпне конците и той бе готов да изпълни всяко нейно желание.