100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
97. КАРЛ ВЕЛИКИ
742 — 814
Средновековният император Карл Велики е кралят на франките, завоевателят на Саксония, основателят на Свещената Римска империя и един от най-бележитите владетели в европейската история.
Карл е роден в 742 г. вероятно близо до град Аахен, който по-късно става негова столица. Баща му е Пипин Къси, а дядо му — Карл Мартел, знаменитият водач на франките, който с победата си в 732 г. в битката при Поатие предотвратява опита на мюсюлманите да покорят Франция. В 751 г. Пипин Къси е провъзгласен за крал на франките, с което се слага край на слабата династия на Меровингите и се създава нова династия, наричана днес Каролинги по името на Карл.
В 768 г. Пипин Къси умира и кралството на франките е поделено между Карл и брат му Карломан. За щастие на Карл и на единството на франките Карломан умира неочаквано в 771 г. Така двайсет и девет годишният Карл остава единственият владетел на франкското кралство, което вече е най-силната държава в Западна Европа.
При възкачването на Карл на престола държавата на франките се състои предимно от днешна Франция, Белгия и Швейцария плюс значителни части от днешна Холандия и Германия. Без да губи време, Карл започва да разширява владенията си. Вдовицата на Карломан и децата му са подирили убежище в кралството Ломбардия, Северна Италия. Карл се развежда с жена си Дезидерата, която е от Ломбардия, и повежда войската си към Северна Италия. В 774 г. ломбардците претърпяват пълно поражение. Карл присъединява Северна Италия към владенията си, но ще са му нужни още четири нашествия, за да укрепи господството си. Вдовицата и децата на Карломан падат в ръцете на Карл и оттогава никой не ги е видял.
Може би по-важно, а несъмнено и по-трудно е завладяването на Саксония, обширна област в Северна Германия. За него са необходими не по-малко от осемнайсет похода, първият в 772 г., а последният в 804 г. Религиозни фактори несъмнено са част от причината войните срещу саксонците да бъдат толкова продължителни и кръвопролитни. Саксонците били езичници, а Карл Велики настоявал всички те да приемат християнството. Отказалите да се покръстят или онези, които по-късно се връщали към езичеството, били убивани. Според някои преценки една четвърт от населението на Саксония е изтребено в хода на това насилствено покръстване.
Освен това Карл води боеве в Южна Германия и Югозападна Франция, за да укрепи господството си в тези райони. А за да осигури източните граници на империята си, е принуден да воюва и срещу аварите. Те са азиатски народ, родствен на хуните, който заемал обширната територия на днешна Унгария и Югославия. В крайна сметка Карл съкрушил напълно войските им. Земите източно от Саксония и Бавария не са заети от франките, но други държави, които признават господството им, се установяват в широка ивица от Източна Германия до Хърватско.
Карл се опитва да осигури и южната си граница. В 778 г. той нахлува в Испания. Това нашествие няма успех, но Карл успява да създаде в Северна Испания гранична държава, която признава неговото господство.
В резултат на многобройните военни успехи (за 45 години франките водят 44 войни) Карл успява да обедини под свое господство по-голямата част от Западна Европа. В зенита си неговата империя включва почти цяла днешна Франция, Германия, Швейцария, Австрия, земите на Нидерландия плюс голяма част от Италия и различни гранични области. След залеза на Римската империя толкова голяма част от Европа не е била под властта на една-единствена държава.
По време на господството си Карл поддържа тесен политически съюз с Ватикана. Но винаги е било ясно, че доминиращата фигура в този съюз е Карл, а не папата.
Върховният момент, или поне най-прочутото събитие по времето на Карл, се случва в Рим на Коледа в 800 г. Този ден папа Леон III поставя корона на главата на Карл и го провъзгласява за император на римляните. По принцип това означава, че Западната Римска империя, изчезнала преди повече от три столетия, се възстановява, а Карл става законен наследник на Октавиан Август.
Естествено, в действителност е смешно да се твърди, че империята на Карл е възстановената Римска империя. Първо, двете са съвсем различни по територия. Империята на Карл, колкото и да е голяма, обхваща само половината от територията на Западната Римска империя; и в двете империи влизат Белгия, Франция, Швейцария и Северна Италия. Но Англия, Испания, Южна Италия и Северна Африка, някога част от Римската империя, са извън владенията на Карл; докато Германия, важна част от неговата империя, никога не е била под римско господство. И второ, Карл в никакъв случай не е римлянин: нито по рождение, нито по светоглед, нито по култура. Франките са тевтонско племе, а родният език на Карл е някакъв старогермански диалект, въпреки че се е научил да говори и латински.