100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
През по-голямата част от живота си Карл е живял в Западна Европа, а преди да умре, не е в състояние да измисли нещо по-умно от това да раздели империята между трите си деца. Става така, че двамата му по-големи синове умират преди самия него. И тъй, когато Карл умира в Аахен в 814 г., третият син — Луи Благочестиви, успява да наследи непокътната неговата империя. Но когато сяда на трона, Луи не проявява по-голямо благоразумие от баща си: той също иска да раздели империята между своите синове. След известни боричкания синовете на Луи накрая подписват Вердюнския договор (843), с който империята на франките е разделена на три части. Първата обхваща почти цялата сегашна Франция, втората включва голям дял от Германия, а в третата влизат Северна Италия и широка ивица, която обхваща френско-германската граница.
Има хора, които оценяват по-високо от нас влиянието на Карл Велики. Според тях той е възстановил Римската империя, обединил е отново Западна Европа и е присъединил Саксония към нея; дал е модела на почти цялата бъдеща история на Европа; предпазил е Западна Европа от външни опасности; оформил е горе-долу границите на Франция, Германия и Италия; разпространил е християнството, а коронясването му от папата е подготвило сцената за вековната борба между държавата и църквата в Европа. Според нас такива твърдения са силно преувеличени. Преди всичко така наречената Свещена Римска империя няма нищо общо с Римската, а е по-скоро продължение на франкското кралство, което Карл наследява наготово. Обединяването на Европа щеше да бъде наистина забележително събитие, ако Карл бе успял да го осъществи. Но неговата империя се разпада само трийсет години след смъртта му, за да не се възстанови никога.
Сегашните граници на Франция, Германия и Италия нямат нищо общо с Карл Велики или Луи Благочестиви. Северната граница на Италия следва приблизително естествения релеф на Алпите. Френско-германската граница минава горе-долу по езиковата бариера, която на свой ред следва северната граница на някогашната Римска империя.
Струва ни се съвсем неприемливо да се отдаде на Карл някаква заслуга за разпространението на християнството. То тръгва към Северна Европа векове преди него и продължава настъплението си векове след него. И освен че принудителното покръстване на саксонците е отвратително от нравствено гледище, то е било и напълно излишно. Англосаксонците в Англия приемат християнството, без да бъдат избивани, а през следващите столетия различните скандинавски народи също се покръстват, но със силата на убеждението, а не на оръжието.
Какво да кажем за твърдението, че благодарение на военните успехи на Карл Западна Европа е предпазена от външни нападения? Не е така. През целия IX век северните и западните й крайбрежия са подложени на опустошителните нападения на викингите или норманите. По същото време маджарски конници нахълтват от изток, а мюсюлмански нашественици от юг създават главоболия на континента. Това е един от най-несигурните периоди в историята на Европа.
Борбата за надмощие между гражданската власт и църквата е неотменна черта в европейската история дори в районите, които не са част от империята на Каролингите. Всъщност тази борба се корени още в стремленията на средновековната църква и щеше да се води (може би в малко по-различна форма) дори да го нямаше Карл Велики. Неговото коронясване в Рим е интересно събитие, но едва ли може да бъде смятано за решителен фактор в тази борба.
Ще бъде трудно, струва ни се, да убедим образования китаец или индиец, че Карл Велики трябва да бъде оценен почти наравно с Конфуций, Чингис Хан или Ашока. Но ако го сравним със Суй Уен Ти, ясно е, че китайският император трябва да бъде по-важният от двамата. Обединението на Китай, което е негово дело, е дълготрайно явление, докато обединяването на Западна Европа при Карл не е просъществувало и едно поколение.
Въпреки че значението на Карл Велики донякъде се преувеличава от европейците, неговото краткотрайно влияние несъмнено е голямо. Той унищожава двете държави на ломбардите и аверите и покорява Саксония. Във войните му загиват много хора. Положителното при неговото господство е културният подем (който обаче приключва веднага след смъртта му).
Управлението на Карл Велики оставя и някои трайни следи. Векове наред след него германските императори са ангажирани в безплодна борба за контрола върху Италия. Ако нямаха примера на Карл Велики, те вероятно нямаше да обръщат такова внимание на Италия, а щяха да положат повече усилия да се разширят на север или на изток. Вярно е, че Свещената Римска империя, която започва от Карл, можа да просъществува до началото на XIX век. Обаче през по-голямата част от това време действителната власт на Свещения римски император бе слаба, а ефективната власт в Германия бе разделена между безброй държавици.