100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Това ни навежда на следния въпрос: до каква степен Горбачов лично е отговорен за промените, настъпили, докато той беше на власт?
По негово време в СССР бяха извършени различни икономически реформи. Но според нас той няма голяма заслуга в това отношение. Общо взето, реформите му бяха наложени от очевидните недостатъци на съветската система, а онези, които той лично предприе, бяха твърде незначителни и закъснели. Фактически пълният провал на съветската икономика е главната причина за това, че в края на краищата Горбачов си отиде.
От друга страна, той има голяма заслуга заради ролята си в освобождаването на Източна Европа. Шест страни се избавиха от съветския контрол и тази промяна изглежда безвъзвратна. Не може да се отрече и личното влияние на Горбачов върху всичко, което се случи. Движенията за реформи в Източна Европа бяха стимулирани от либерализацията в самата Русия и насърчавани от честите декларации на Горбачов, че е готов да остави източноевропейските страни сами да избират своя път. Освен това в критичния момент — през октомври 1989 г., когато в Източна Германия започнаха масовите демонстрации — Горбачов се намеси лично. При подобни обстоятелства предишните съветски водачи неизбежно прибягваха до армията и си служеха с всякакви жестокости, за да смажат бунтарите. Но през октомври 1989 г. той се зае лично да убеди Хонекер да не прибягва до сила срещу демонстрациите. Сами видяхме последиците от тази постъпка. А решението на Горбачов да не използва военна сила срещу Литва доведе доста бързо до отделянето на другите съветски републики.
Значение има също въздействието, което Горбачов оказа върху ограничаването на въоръженията и приключването на студената война. Мнозина казват, че голям дял от заслугата за това се полага на Роналд Рейгън. Той показа, че Съединените щати могат по-добре от Съветския съюз да поемат разходите за оръжейната надпревара и успя да убеди съветските ръководители, че трябва да сложат край на студената война. А тъй като за всяко споразумение са нужни две страни, заслугата за ограничаване на въоръженията трябва да бъде разделена поне поравно между Горбачов и Рейгън.
Такова мнение би било правилно, ако Съединените щати и Съветският съюз носеха еднаква вина за студената война. Но не е така. Студената война беше предизвикана от военния експанзионизъм на Сталин и приемниците му, а американската реакция беше по същество отбранителна. Докато съветските ръководители лелееха заветната си мечта да наложат комунизма на света, Западът нямаше как да сложи край на конфликта. Когато се появи съветски ръководител, готов да се откаже от тази мечта, наглед нескончаемата студена война скоро се стопи като лед.
Горбачов има дори по-голяма заслуга за политическите промени, които предизвика в Съветския съюз. Намаляването на властта на комунистическата партия, все по-голямата гласност, забележителният напредък в свободата на печата и словото, общото демократизиране на страната — от всичко това не би имало и помен, ако не беше той. Гласността не беше нещо, наложено му от натиска на народа, не беше и политика, за която настояваха другите членове на Политбюро. Тя беше идея на Горбачов, той я пропагандираше и не преставаше да я подкрепя, въпреки че срещна значителна съпротива.
Може би тъкмо гласността повече от всичко друго доведе до окончателно отхвърляне на съветската система. А това, че тази революционна промяна беше извършена без насилие, е наистина забележително и несъмнено се дължи до голяма степен на политиката и поведението на Горбачов.
Може да се чуят възражения, че Горбачов не е замислял съзнателно някои от най-важните резултати от своята дейност (да речем, обединяването на Германия, разпадането на Съветския съюз, залеза на комунизма). Може и да е така, но това не намалява неговото значение. Влиянието на политическия ръководител — или на когото и да било — се определя от резултатите от неговата дейност, а не от намеренията му.
Разбира се, много други личности, повечето от тях ревностни антикомунисти, допринесоха за поражението на марксизма: бивши комунисти като Артур Кьостлер и Хуиттейкър Чеймбърс, които отвориха очите на Запада за истинската природа на комунистическата система; съветски дисиденти като Андрей Сахаров и Александър Солженицин, които рискуваха живота си, за да си кажат думата в самия Съветски съюз; бойци партизани като бунтарите в Афганистан, Ангола, Никарагуа, които се биеха мъжки, за да попречат на комунистическите управления да укрепят властта си в тези страни; и политически водачи в Съединените щати като Хари Труман и Роналд Рейгън, които използваха американско оръжие, американски финансови средства и примера на американската свобода и благоденствие, за да се противопоставят на разпространението на комунизма и в крайна сметка да го победят.