100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Бедите започнаха в Източна Германия. Откакто в 1961 г. бе изградена безславната Берлинска стена, много източно-германци се опитваха да избягат на Запад и някои бяха прострелвани при опита си да се прехвърлят през нея. Години наред тази стена беше мрачен символ, че Източна Германия, а фактически и всички комунистически режими са едва ли не огромен затворнически лагер. Източногерманците не можеха да преминат на Запад и по други пътища, защото цялата граница беше затворена и оградена с телени мрежи, алармени системи, военни патрули и минни полета, за да се спрат евентуалните бегълци. Но през 1988 и 1989 г. много източногерманци успяха да избягат по косвени пътища — първо отиваха в друга източноевропейска страна напълно законно и оттам се прехвърляха на Запад.
През октомври 1989 г. Ерих Хонекер — твърдолинейният комунист, управлявал години наред Източна Германия — се опита да затвори и този път за бягство. Само след няколко дни в Източен Берлин започнаха големи демонстрации. В такава кризисна обстановка Горбачов посети Берлин, прикани Хонекер да не отлага реформите, предупреди го да не потушава демонстрациите със сила и даде ясно да се разбере, че съветските войски (тогава в Източна Германия те бяха 380 000 души) няма да бъдат използвани срещу източногерманското население.
Думите на Горбачов вдъхнаха самоувереност на протестиращите, но доведоха до кървава разправа с тях от страна на полицията и армията. След няколко дни се заредиха масови публични демонстрации в различни източногермански градове. Две седмици по-късно Хонекер се видя принуден да подаде оставка. Но човекът, който го смени — Егон Кренц, също беше комунист и понеже границите все още бяха затворени, масовите демонстрации продължиха. На 9 ноември Кренц оповести, че Берлинската стена ще бъде отворена и източногерманците ще могат да преминават свободно на Запад.
Едва ли някое друго съобщение е предизвиквало такова ликуване и едва ли е имало толкова бързи и дълбоки последици. Само след няколко дни милиони източногерманци хукнаха през границата, за да видят с очите си как изглежда животът на Запад. Видяното ги накара да се убедят, че 44-годишното комунистическо управление ги е лишило както от свобода, така и от благоденствие.
Отварянето на Берлинската стена потвърди красноречиво философската мисъл, че значение имат не самите факти, а начинът, по който хората ги виждат. През първите няколко дни след 9 ноември стената все още стоеше непокътната и по принцип източногерманските власти можеха всеки момент отново да затворят границата. Но хората се държаха така, сякаш тя е отворена завинаги; и тъй като всички реагираха по този начин, резултатът беше все едно че стената е физически премахната!
В цяла Източна Европа хората откликнаха на събарянето на Берлинската стена така, както френският народ — два века по-рано — на събарянето на Бастилията. Това беше красноречиво доказателство, че тираните са изгубили силата си да тиранизират. В страна след страна народът се вдигаше и смъкваше комунистическите режими, управлявали го толкова дълго.
В България Тодор Живков, ръководил с желязна ръка цели трийсет и пет години, набързо бе принуден да подаде оставка (10 ноември 1989 г.).
Седмица по-късно в чехословашката столица Прага започнаха масови демонстрации. На 10 декември те доведоха до оставката на президента Густав Хусак и до отказ на комунистическата партия от властта. Скоро мястото на Хусак зае Вацлав Хавел, прочут дисидент, прекарал първите няколко месеца от годината зад решетките като политически затворник.
В Унгария промените станаха още по-бързо. Там властите бяха разрешили да има опозиционни партии през октомври 1989 г. А на 26 ноември бяха проведени избори, в които новите партии решително победиха комунистите и те се отказаха от властта без всякакво кръвопролитие.
В Полша събитията се развиваха дори още по-бързо и към края на годината победоносните антикомунистически сили решиха да премахнат напълно социализма и да въведат от януари свободна пазарна икономика.