100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Голяма помощ на Юстиниан оказва жена му Теодора, за която е уместно да споменем няколко думи. Теодора е родена около 500 г. На младини била артистка и куртизанка и родила извънбрачно дете. На двайсет и няколко години се запознава с Юстиниан и става негова любовница. Оженват се в 525 г., две години преди Юстиниан да се възкачи на императорския престол. Той съзнава изключителните способности на жена си и я прави свой главен съветник, възлага й различни дипломатически задачи. Тя оказва значително влияние в неговото законодателство, включително в някои закони за правата и положението на жените. Нейната смърт (от рак) в 548 г. е тежка загуба за Юстиниан, въпреки че останалите седемнайсет години от управлението му са горе-долу успешни. Теодора — не само умна, но и красива — е тема на много произведения на изкуството.
Юстиниан дължи мястото си в тази книга най-вече на значението на „Корпус юрис цивилис“, който представлява авторитетно утвърждаване на римското законодателство, векове наред този труд не губи значението си във Византийската империя. Близо пет столетия той е почти забравен на Запад. Но около 1100 г. изучаването на римското право е възобновено в италианските университети. През късното средновековие „Корпус юрис цивилис“ става главна основа за развитието на законодателните системи в континентална Европа. За страните, които го възприемат, се казва, че въвеждат гражданското право за разлика от обичайното право, което преобладава в англоезичните страни. „Корпус юрис цивилис“ никъде не е възприет от край до край. Но части от него са включени в гражданското право и почти в цяла Европа той става основа за изучаване на правото, за обучение и за правни трудове. Тъй като много неевропейски страни в края на краищата възприемат части от гражданското право, влиянието на „Корпус юрис цивилис“ се оказва изключително широко.
Въпреки това ще сбъркаме, ако надценим значението на Юстиниановия кодекс. Не само „Корпус юрис цивилис“, но и други фактори са упражнили важно влияние върху гражданското право. Например законодателството, свързано с договори, произтича повече от търговската практика и търговските съдилища, отколкото от римското право. Немското право и църковното право също са повлияли на гражданското право. В наши дни, разбира се, европейските законодателни и правни системи са претърпели сериозни промени. Днес реалното право в повечето страни много малко прилича на Юстиниановия кодекс.
100. МАХАВИРА
ок. 599 пр. Хр. — ок. 527 пр. Хр.
Махавира — което означава „голям герой“ — е името, с което джайнистите обикновено наричат Вардхамана, най-личната фигура в създаването на тяхната религия.
Вардхамана е роден около 599 г. пр. Хр. в Североизточна Индия, приблизително в същия район, където е роден Гаутама Буда, но едно поколение по-рано. Сходствата в житиетата на двамата са наистина изумителни. Вардхамана е по-малкият син на местен вожд и както Гаутама израства в разкош. На трийсет години той решава да зареже богатството си, семейството (има жена и дъщеря) и разкошния живот и се отдава на търсене на духовната истина.
Вардхамана става монах в малък и много суров орден, наречен Парсваната. В течение на дванайсет години той се занимава с дълбока медитация и размисъл, като през цялото време изтърпява крайностите на аскетизма и немотията. Отдава се често на пост и се отказва от всякакви лични вещи, дори от купичка или чинийка, за да пие вода или да слага бадеми. В началото запазва някоя дреха, но скоро захвърля и нея и ходи съвсем гол. Оставя насекомите да лазят по голото му тяло и не понечва да ги махне даже когато го хапят. Дори в Индия, където странстващите отшелници са по-често явление, отколкото на Запад, външният вид и поведението на Махавира често предизвикват присмех, обиди, че и удари, но той понася всичко безропотно.
На четирийсет и две години Махавира решава, че най-сетне е постигнал духовно просветление. През останалите три десетилетия от живота си той проповядва и разяснява духовните си прозрения. Когато умира около 527 г. пр. Хр., вече има много ученици и последователи.
В някои отношения учението на Махавира е много близко до будизма и индуизма. Джайнистите вярват, че когато умре тялото на човека, душата му не умира, а се превъплъщава в някое друго същество (не непременно човешко). Това схващане за преселването на душите е една от основите на джайнисткото учение. Освен това джайнистите вярват в кармата, разбирането, че нравствените последици от дадена постъпка засягат съдбата на починалия в бъдещото му съществуване. Да се премахнат натрупаните грехове от душата, с други думи, нейното пречистване, е една от главните цели на джайнистката религия. Както учи Махавира, това донякъде може да се постигне чрез отказ от плътски удоволствия. Монасите джайнисти са длъжни да се отдават на суров аскетизъм. Според тях гладуването до смърт е достойно за уважение.