100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Може би по-значително е влиянието на Омир в литературата. Всички класически гръцки поети и драматурзи са изпитали неговото силно въздействие. Личности като Софокъл, Еврипид и Аристотел — споменаваме само някои — са възпитани в Омировата традиция и всички са се учили на литературно изящество от него.
Почти толкова голямо е влиянието му и върху древните римски автори. Всички те са възприемали неговата поезия като мерило за изящество. Когато Виргилий, обикновено смятан за най-великия римски автор, написва своя шедьовър „Енеида“, той несъмнено се е водил от „Илиада“ или „Одисея“.
Дори в по-ново време почти всеки бележит писател е изпитал влиянието било на Омир, било на автори като Софокъл или Виргилий, сами творили под въздействието на Омир. Няма друг автор в историята, който да е упражнявал толкова широко и толкова дълготрайно влияние.
И последното е може би най-съществено. От стотина години насам Толстой се чете много повече от Омир и оказва много по-силно въздействие. Но през предишните двайсет и шест столетия той няма никакво влияние, докато Омировото въздействие продължава 2700 години и дори повече. Това е невероятно дълго време, с каквото не могат да се похвалят редица литературни фигури или личности от други сфери на човешката духовност.
99. ЮСТИНИАН I
483 — 565
Император Юстиниан е известен с кодифицирането на римските закони, извършено по време на неговото управление. Юстиниановият кодекс запазва плода на римския творчески гений в юриспруденцията, а по-късно оформя основата за законотворчеството в много европейски страни. Може би няма друг кодекс, който да е упражнил толкова трайно въздействие върху света.
Юстиниан е роден около 483 г. в Таврес (днешна Югославия). Племенник е на Юстин I, почти неграмотен тракийски селянин, издигнал се във военната йерархия, за да стане император на Източната Римска империя. Юстиниан, който също е от селски произход, получава добро образование и с помощта на чичо си се издига бързо.
В 527 г. Юстин, който е бездетен, взема за свой пръв помощник Юстиниан. По-късно същата година Юстин умира и след това Юстиниан остава до смъртта си единствен император.
В 476 г., само седем години преди Юстиниан да се роди, Западната Римска империя най-после е отстъпила пред натиска на варварските германски племена и само Източната Римска империя с престолнина Константинопол остава непокътната. Юстиниан решава да възвърне изгубените от Западната империя земи, да възстанови Римската империя и като император посвещава на тази цел почти всичките си сили. Постига я отчасти, защото успява да си възвърне от варварите Италия, Северна Африка и част от Испания.
Но мястото на Юстиниан в тази книга се определя не толкова от военните му успехи, а от ролята му в кодифицирането на римските закони. Още в 528 година, след като е заел престола, Юстиниан определя комисия, която да състави кодекс на имперските закони. Той е публикуван първо в 529 г., после е преработен и приет като законодателен акт в 534 г. През това време предишни актове са отменени. Този Кодекс става първата част от „Корпус юрис цивилис“. Втората част, наречена „Пандекти“ (или „Дигести“), е сборник от възгледите на видни римски прависти. Той също има силата на закон. А третата част — „Институции“, е наръчник или учебник по правни науки. И накрая, законите, прокарани от Юстиниан след приемането на Кодекса, са събрани в „Новели“, издадена след неговата смърт.
Разбира се, самият Юстиниан, толкова много зает с войни и административни задължения, не е бил в състояние да изготви лично „Корпус юрис цивилис“. Кодифицирането, за което той се разпорежда, е извършено от група прависти под ръководството на великия правник и законовед Трибониан.
Изключително енергичният Юстиниан полага значителни усилия и за административни реформи, между които и полууспешна кампания против корупцията в управлението. Той насърчава търговията и трудолюбието и започва голяма програма за обществено строителство. По негово време са изградени или преустроени много крепости, манастири и църкви (включително прочутата „Света София“ в Константинопол). Строителната програма и войните водят до голямо увеличение на данъците и до значително недоволство. В 532 г. избухват вълнения (т. нар. въстание Ника), които едва не му костват властта. Той се справя с въстанието и след това престолът му е осигурен. Все пак след смъртта му в 565 г. народът ликува и се отдава на веселие.