Пустош

Дета изчезна безследно, сякаш никога не се беше появявала. Сузана премести поглед от димящото дуло на револвера към безжизненото тяло на тротоара. На лицето й беше изписана смесица от изненада, ужас и страх.

— Боже мой! Убих го, Еди! Застрелях го.

— Смърт… на Беловласите! — Малкият лорд Фаунтлерой се опита да изкрещи тези думи с предизвикателен тон, но се задави от бликналата кръв, която заля малкото останали чисти места на елегантната му риза. От вътрешни двор на сградата се разнесе приглушена експлозия и завесата от растителност, която скриваше входовете, се изду като знаме под силен вятър. След секунда се издигнаха кълба задушлив дим. Еди се хвърли, върху Сузана, прикривайки я с тялото си, и върху гърба му се изсипа градушка от бетонни късчета, които за щастие бяха сравнително малки. Дочу някакви странни мляскащи звуци. Повдигна клепачи, погледна на ляво и видя как главата на джуджето се изтъркаля в канавката. Очите на малкия лорд Фаунтлерой бяха отворени, устните му бяха застинали в предсмъртна гримаса.

Дочуха се нови гласове — кресливи, изпълнени с ярост. Еди се надигна (инвалидната количка се наклони и едва не падна) и се втренчи към мястото, от което беше излязло джуджето. Иззад ъгъла на зданието и през входовете изскочиха двайсетина мъже и жени, сякаш бяха зли духове, материализирали се от дима, разнасящ се след взривяването на гранатата. Повечето носеха сини забрадки и размахваха оръжията си — разнообразна (и доста жалка) колекция от ръждясали мечове, тъпи ножове и пречупени тояги. Един от мъжете войнствено размахваше чук. „Това са Младите — помисли си младежът. — Прекъснахме празненството им и са побеснели от гняв.“

Когато „симпатягите“ забелязаха Сузана и Еди, който беше приклекнал до инвалидната количка, нададоха истерични викове:

— Смърт на Беловласите! Да убием и двамата! Те довършиха Ластър, да ги ослепи Бог! Водачът на групата беше омотал около бедрата си парче плат, напомнящо шотландска поличка, и размахваше ятаган. Завъртя острото оръжие (като едва не обезглави дебеланата, която вървеше по петите му и която навреме успя да се наведе), сетне се спусна към Еди и Сузана. Другите го последваха с възторжени викове.

Изстрелът на револвера сякаш раздра облачното небе и куршумът отнесе част от главата на нападателя с шотландската поличка. Кръв изпръска жълтеникавото лице на жената, която само преди миг едва не беше обезглавена, и тя дрезгаво изкрещя от изненада. Останалите се втурнаха покрай нея и мъртвеца, по лицата им беше изписана жадна възбуда.

— Еди! — извика Сузана и отново стреля. Някакъв човек, издокаран с копринена пелерина и ботуши до колената, се строполи на улицата.

Младежът понечи да сграбчи рюгера и се вцепени от ужас, когато реши, че го е загубил. Ръкохватката на пистолета някак се беше плъзнала под колана на панталоните му. Той пъхна ръка и дръпна силно, ала проклетото оръжие отказваше да излезе. Мерникът се беше закачил в бельото му.