Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Вие сте комедианти и отивате в Кенилуърт, нали? — попита Варни.
— Recte quigem, Domine specialissime129 — отвърна един от тях.
— А защо, по дяволите, сте се спрели тука, след като ви е заповядано да се явите колкото може по-бързо в Кенилуърт? Утре кралицата ще обядва в Уорик, а вие, негодници такива, се разтакавате и помайвате!
— Това е самата истина, сър — отговори един дребен хлапак с маска с две яркочервени рогчета, с плътно прилепнала дреха от черен плат, с червени чорапи и с обувки във формата на разцепени копита, — това си е чистата истина и вие имате пълно право. Моят баща, дяволът, тъкмо сега получи пристъпи на родилни болки и позабави малко пътуването ни, за да увеличи трупата ни с още едно дяволче.
— Така ли? Хайде де! — рече Варни с неизменната си саркастична усмивка.
— Точно така е, както каза малкият — намеси се актьорът, който пръв бе заговорил с Варни. — Нашият главен дявол, тъй като този тук е само малкото дяволче, сега е в положението на Lucina fer opem130 ей в тази tugurium131.
— Кълна се в свети Георги или, по-точно, в дявола, който може и да е родственик на родилката, че това е наистина крайно забавен случай! — рече Варни. — Какво ще кажеш, Ламборн? Не би ли искал да станеш кръстник на новороденото? Мисля, че ако дяволът пожелае да си избере кум, няма да намери друг по-подходящ от теб.
— Разбира се, освен ако тук не се окаже някой, който да ме превъзхожда — отвърна Ламборн с почтителната дързост на слуга, който знае, че не могат да минат без неговите услуги и затова шегата му ще остане ненаказана.
— А как се нарича вашият дявол или майката на дявола, която е избрала такова неудобно време за тази работа? — попита Варни. — Ние не можем да се лишим от нито един артист.
— Gaudet nomine Sibillae132 — отговори същият актьор. — Нарича се Сибил Лейнъм и е съпруга на мистър Ричард Лейнъм.
— Ричард Лейнъм? Пазачът при вратата на заседателната зала? — учуди се Варни. — Такова нещо не може Да й се прости — тя е опитна жена и би могла да си подреди работите по-добре. А кои са тези двамата, мъжът и жената, които така бързо се спуснаха по хълма малко преди нас? И те ли са от вашата трупа?
Уейланд тъкмо се канеше да отговори на този опасен въпрос, но малкият дявол го изпревари и отново се намеси в разговора.
— Щом искате да знаете — каза той, като дойде съвсем близо до Варни и понижи гласа си, за да не го чуят другарите му, — ще ви кажа, че този човек е най-главният от нашите дяволи и знае толкова много и толкова разнообразни хитрости, че спокойно би могъл да запълни липсата на стотина дяволки от рода на мисис Лейнъм. А пък жената, с ваше разрешение, е онази сведуща личност, която сега е особено необходима на нашата страдаща спътница.
— Виж ти, значи, си имате и акушерка — рече Варни. — Сега разбирам защо бързаше така — искала е да пристигне навреме. А имате ли излишно изчадие на ада, за да замените мисис Лейнъм?
— Сър, на този свят те не са толкова малко, колкото може да допусне благородната добродетелност на ваша милост. Стига да пожелаете, нашият главен дявол начаса би могъл да избълва от устата си няколко пламъка и да изригне няколко кълба дим, така че ще си помислите, че в корема му се намира самият вулкан Етна.
— Сега нямам време да се наслаждавам на неговото изпълнение, надеждно дяволче на ада — каза Варни. — Вземи това да се почерпите по случай щастливото събитие и както се казва в една пиеса, „нека бог благослови родилните ви мъки“.
С тия думи той пришпори коня си и препусна по пътя.
Ламборн се позабави, докато намери в кесията си една сребърна монета, която подаде на разговорчивото дяволче с думите, че правел това, за да улесни пътуването му към ада, тъй като вече се виждало как адските пламъци припламват около него. Като изслуша благодарностите на момчето за тази щедрост, той също пришпори коня си и препусна след господаря си с такава бързина, че изпод копитата заизскачаха искри.
— А сега — каза хитрото дяволче, като се приближи до коня на Уейланд и се преметна във въздуха, сякаш за да докаже роднинските си връзки с господаря на стихиите, — след като им казах кои сте вие, трябва на свой ред да ми кажете кой съм аз.
— Ако не си Флибъртиджибит — отвърна Уейланд Смит, — ти наистина трябва да си дяволско изчадие.
129
Наистина е така, почтени господине (лат.).
130
Луцина, помогни (лат.). Така са се обръщали римляните към покровителката на родилките, богинята Луцина.
131
Малка къща, колиба (лат.).
132
Нарича се Сибила (лат.).