Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Преди да се осъзнае, Блей се озова в коридора и тръгна, без да знае накъде. Беше трудно да приеме съчувствие от Куин, но още по-трудно бе да гледа как го дава на някой друг – дори и този друг да го заслужаваше. Мисълта, че през периода си на нужда Лейла бе получила същото, което той получаваше през последните два дни, накара сърцето му да се свие – и това не беше най-лошото. Очевидно якото чукане бе изпълнило биологичното си предназначение. Тя беше забременяла – и благодарение на Пейн той имаше усещането, че ще задържи бременността.
В крайна сметка посещението при сестрата на Ви предния ден се оказа правилно решение. Естествено, само ако предположеше, че това бе причината за огромния обрат. Но въпреки това, макар да нямаше никакъв смисъл, той усещаше...
- Добре ли си?
Той спря на мига - гласа на Куин му подейства като шок. Всеки друг би предположил, че мъжа ще остане с Избраницата. Той се стегна, пъхна ръце в джобовете и пое дълбоко дъх, преди да се обърне.
- Да, добре съм. Предположих, че двамата ще искате да останете насаме.
- Мерси, че ме хвана. – Мъжът вдигна ръце. – Не знам какво се случи вътре.
- Почувства облекчение.
- Предполагам.
Настъпи неловко мълчание. Но и двамата бяха специалисти в тази област, така че нищо ново.
- Слушай, мисля да се върна в къщата. – Блей сложи усмивка на лицето си с надеждата приятеля му да се върже. – Една нощ почивка ще ми се отрази добре.
- О, да. Сакстън вероятно те чака.
Блей отвори уста, но после улови онова „Защо?”, което се канеше да излети между устните му.
- Да, със сигурност. Грижи се за твоето момиче. Може би ще се видим на Последното хранене.
Той се отдалечи и се шмугна в офиса, осъзнал, че се държи като страхливец, криейки се зад несъществуваща връзка. Но пък когато се порежеш лошо, имаш нужда от превръзка.
Исусе, нищо чудно, че Сакстън скъса с него.
Какъв шибан романтик се извъди.
Глава 48
Карайки през огромните порти на имението в богаташката част на Колдуел, Асейл се чувстваше раздразнен. И изтощен. На ръба. И причината не се криеше само в честата му злоупотреба с кокаина и нередовното ядене.
Вилата беше отляво и той паркира Рейндж Роувъра си с насочена предница към един от малките симпатични прозорци. Би предпочел да се дематериализира тук – щеше да си спести толкова много усложнения. След като остави близнаците до онзи готически клуб „Желязната маска”, му се наложи да се изправи пред реалността, че ако скоро не се нахранеше, нямаше да има сили да продължи. Мразеше тази част. Не че имаше нещо против да пилее пари. Всъщност не беше особено привлечен от жената и никак не оценяваше усилията ѝ това да се промени.
Отвори широко вратата си, слезе от колата и студения въздух, зашлевил лицето му, го накара да осъзнае колко отпаднал се чувстваше. В същия момент по улицата зад него мина някаква семейна кола. И старомодната порта на къщата се отвори.
Зъбите на Асейл изтръпнаха, когато забеляза жената, застанала пред портата. Облечена в черно и дантела, тя го очакваше, а опияняващия аромат на възбудата ѝ се носеше във въздуха. Обаче не това беше причината за похотливото му настроение. Той гледаше вената ѝ. Само нея и нищо друго.
Асейл се намръщи и погледа му се насочи зад вилата, към гората, която обграждаше имота.
Задните светлини на току-що миналата кола проблеснаха в червено през процепите между приличащите на скелети дървета. После шофьора на колата зави, светлината от фаровете се залюля и двигателя угасна. Асейл моментално посегна към оръжието си.
- Влизай вътре. Не си сама.
Жената бързо заряза свалките и се скри в къщата, тръшвайки вратата зад себе си.
Най-добрият ход бе да се дематериализира в гората, но разбира се, той изпитваше адски глад и нямаше сили...
Внезапно вятъра смени посоката си и задуха към него, карайки ноздрите му да се разширят. Асейл изрева гърлено, но не като предупреждение. По-скоро прозвуча като поздрав.
Сякаш някога можеше да забрави точно тази определена комбинация от феромони.
Малката му натрапница беше преобърнала играта в нейна полза и сега му причиняваше същото, което той ѝ бе сторил предната нощ. Той се зачуди от колко ли време го следваше по петите, и наред с разочарованието изпита и голяма доза уважение към нея. Не му хареса мисълта, че може да го е видяла под моста. Познавайки я, не можеше да каже със сигурност.