Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Бъдете по-конкретен, моля: кой е възложителят, какъв е проектът, кой е обектът, как се казва, къде се намира…
— Проектът е обикновен, както винаги. Трябва да се оценят перспективите за поглъщане на едно предприятие от друго и да се изработи оптимална стратегия. Предприятието се намира някъде на Волоколамското шосе, не знам как се казва. Даря трябваше да отиде и да изясни всичко.
— А кой е възложителят? С кого тръгна тя?
— Вече сто пъти казах и пак ще повторя: не знам! Не знам — и толкоз! Защо, защо трябва всеки ден да повтарям едно и също?
— Защото делото е предадено на друг следовател, тоест на мен — невъзмутимо обясни Вилков. — И аз трябва да проверя всичко от самото начало и да задам въпросите лично. А вие сте длъжен да ми отговорите.
— А защо сега има нов следовател? Не разбирам.
— Не е нужно да разбирате, не се намирате на лекция в университета, не е задължително да разбирате всичко. Вашата работа е да помагате на следствието и да отговаряте на въпросите. Значи вие не знаете с кого Брайко е отпътувала по посока Волоколамск?
— Не. Слушайте, а ако утре предадат делото на трети следовател, всичко пак отначало ли ще започне? Пак ли ще ме викат и ще ме разпитват за всичко това? И тази идиотщина ще продължава до безкрай?
— Тази идиотщина ще продължава точно толкова, колкото е необходимо, за да се разкрие престъплението. И ако в процеса на разследването се наложи лично на вас да се създават определени неудобства, значи аз ще ви ги създавам, а вие ще трябва да ги търпите, господин Найдьонов. Как стана така, че вие не знаехте за къде конкретно и с кого заминава Брайко?
— Не успя да ми каже. Вече обясних, нямаше ме в Москва, тя ми се обади по телефона и ми съобщи, че изскочил перспективен проект, след половин час има среща с представител на възложителя и заминава да огледа нещата на място. Обеща да ми се обади, когато се върне, и да ми разкаже всичко. Слушайте, Александър Иванович, нали това го има в протоколите, вие бихте могли просто да го прочетете и да не ме държите тук. Какво, не можете да четете ли?
— Не мога. В училище по четене имах двойка. За сметка на това добре слушам и пиша — равнодушно съобщи Вилков.
Той почти не поглеждаше в подготвения снощи пищов. Всички реплики на Найдьонов бяха банални и предсказуеми. По време на следствената си работа Александър Иванович хиляди пъти се беше сблъсквал с хора, които говореха и се възмущаваха точно като този нагъл тип в скъпо марково облекло, така че Вилков отдавна бе научил наизуст всички ответни реплики. Неразбираемият говор си е неразбираем говор, но от паметта си Шурик никога не се бе оплаквал и веднъж намерена формулировка запомняше за цял живот. По принцип с по-простодушната клиентела — джебчии, пияници и тем подобна измет — не се церемонеше много, не се стремеше да „има вид“ и разговаряше с тях, както господ дал, местоимение до местоимение вместо съществителни и без всякакви падежи. Но ако се налагаше да работи по сложни дела и с не съвсем обикновени събеседници, се подготвяше предварително. Тоест не само обмисляше и нахвърляше плана за разпит, както постъпва всеки що-годе добросъвестен следовател, но и внимателно си съставяше пищови с формулировки на въпросите. Отдавна знаеше до какви плачевни последствия може да доведе впечатлението от неговата устна реч, толкова далеч от съвършенството, и по принцип не му пукаше, но трябваше да се съобразява с впечатлението и неговите последствия — особено когато ставаше дума за бизнес.
— Фирма „Баунет“ отправяла ли ви е искания да прекратите дейността си по изкупуване на акциите от миноритарните акционери?
Въпросът беше дълъг и Шурик си го прочете от листчето.
— Не, нито веднъж.
— Как мислите, защо?
— Те не знаеха кой изкупува акциите. Било им е нужно време, за да научат.
— А отправяли ли са ви заплахи?
— Божичко, не! Нали ви казах…
— Има ли сред познатите ви някой от службата за безопасност при „Баунет“? Познавате ли някого по физиономия? — безстрастно продължи Вилков, без да обръща внимание на раздразнението на свидетеля.
— По физиономия и по име познавам всички, но лично — никого.
— Че как така? — учуди се Вилков.
— Човек трябва да познава противника си по физиономия — позасмя се Найдьонов. — При това изобщо не е задължително да те познава и той. Такава е спецификата на работата ни, разбирате ли.