Капан за мишки

Той вече знаеше, че по Ситников бе стреляла съпругата на сина му, и искаше да отиде в участъка, където се намираше задържаната Олеся Подрезкова.

— Освободена е с мярка за неотклонение срещу подпис — мрачно съобщи началникът.

— Тоест как? — едва не закрещя следователят. — Как така — убиец с мярка подпис?

— Ами така. Не питай мен, а онзи, който я е пуснал. Той е процесуалното лице, намерил е съответни основания. Има право.

„Взел е пари, гадът — ядосано си помисли Вилков. — Интересно, колко ли?“

Добре де, не е страшно, ще извика Подрезкова — ще й се обади и ще й нареди да се яви, тя няма къде да се дене. А ако се дене… За това дори не му се мислеше.

Настроението му ужасно се развали. Но вече в кабинета, докато четеше материалите по делото, се поободри. Пистолетът, с който бе стреляла Подрезкова, е бил изпратен за балистична експертиза в експертно-криминалистичния център на Западния окръг на Москва. А началникът на центъра Татяна Хлебникова — златна жена, разбира си от работата — винаги ще му услужи, ако трябва.

Шурик грабна слушалката и набра номера й.

— Татяна Германовна? — подзе той със сладък гласец. — Вашият вечен почитател Вилков пламенно ви приветства.

— Привет, Шурик — чу се в отговор нисък енергичен глас. — Какво си се сетил за мен?

— Една балистика, Татяна Германовна. Как е опашката при вас, голяма ли е?

— Нещо не си спомням. — Гласът на Хлебникова прозвуча угрижено. — От теб нищо не съм получавала. И изобщо ти не си в нашия окръг. Да не си се преместил, пък аз да не знам?

— А, защото не е от мен, а от друг следовател. — Шурик погледна в материалите. — От Хомяков. Едва днес ми го предадоха. Та какво става, Татяна Германовна, има ли възможност да ми помогнете?

— Шура, единият ми специалист по балистика е в отпуск, другият е болен. Ще трябва да почакаш.

— Ама не мога да чакам! — подскочи Вилков. — Три трупа са ми на ръцете! Какво повече да чакам? Да се появи четвърти ли?

За трите трупа той, разбира се, послъга, труповете бяха само два, тъй като Ситников беше жив, но какво ли не казва човек само и само да ускори експертизата.

— Добре, ще стане — въздъхна Хлебникова.

— Кога?

— Не ме стискай за гушата — позасмя се тя. — Когато можем, тогава ще я направим.

— Утре?

— След два дни, не по-рано.

Разбира се, най-добре би било да е след два часа, но и два дни не беше лошо, като се има предвид, че единият им специалист бил в отпуск, а другият — болен… За трупа на Брайко бяха чакали резултатите от експертизата повече от две седмици, а после и отговора на запитването до куршумо- и гилзотеката — още няколко дни. Така че два дни беше необикновен, просто приказен късмет.

Той отново се вглъби в делото и с неудоволствие забеляза, че в материалите липсват показания на самия потърпевш. От мястото на престъплението Ситников бил закаран в болницата, където му била направена операция. Раната е в коремната област. Куршумът е изваден, коремната кухина е санирана и зашита, сега Ситников е в съзнание и се намира в реанимацията. Вчера, в понеделник, при него са пуснали следователя Хомяков, който, според протокола, нищо не е измъкнал от потърпевшия. Странно. Отказ от даване на показания? Или какво? Впрочем всичко това е разбираемо, ако снахата на Ситников казва истината. Какво може да каже той на следователя? Да си признае, че се е опитал да изнасили съпругата на собствения си син? Красота! А не знае какво друго да каже, защото не знае какво е съобщила на следователя Олеся Подрезкова. А Хомяков, по всичко личи, също не му е казал това, поне дотолкова му е стигнал умът. Що за нахалство само! Да вземе парите и да пусне убийцата! Да се не начудиш! И от нищо не се страхува. Впрочем днес изобщо никой от нищо няма страх.