Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
Какво пък, да тръгва за болницата и да се опита да говори със Ситников. На всяка цена трябва да получи показанията му. А същевременно да изясни защо активите на „Баунет“ са били прехвърлени именно във фирмата на неговото синче. Какви са тия техни семейно-роднински отношения?
Александър Иванович се обади в болницата, където лежеше Ситников.
— Сега го оперират — съобщи му мелодично женско гласче. Дежурната лекарка Тамарочка Шулгина отдавна познаваше Вилков, така че не скри от него никакви подробности. — Болният Ситников получи перитонит, при раняването са били засегнати червата, започнал е процес на инфектиране. Освен това той е имал хроничен пиелонефрит и в резултат на раняването възпалителният процес се е обострил, сега тази инфекция също е плъзнала из организма. Така че се наложи повторно саниране.
— Яснооо — потиснато проточи Вилков. — И какви са прогнозите?
— Не искам да ви обнадеждавам — сдържано отговори притежателката на мелодичния глас. — В подобни случаи прогнозата обикновено не е благоприятна.
Абе какво така му е тръгнало наопаки! Потърпевшият може да умре, без да успее да даде показания, убийцата е на свобода и може да избяга. Как се разкриват престъпления при такива обстоятелства, а? Кажете, как?!
Глава 9
— И какво сега? — попита Валя Семьонов с пълна уста.
— Какво, какво — мрачно промърмори Шурик Вилков. — Нищо. Скрито наблюдение, това. Защото нямам основание за отмяна. Нека погледат какво там и как, а щом направят балистиката, ще я измъкна.
Тоест нашият Александър Иванович не беше намерил основания да промени мярката за неотклонение, избрана от следователя Хомяков по отношение на Олеся Подрезкова. Младата жена сама извикала милиция и „Бърза помощ“ на местопрестъплението, сама признала, че е стреляла по свекъра си, доброволно давала показания, оказвала съдействие на следствието и нямало причини да се смята, че тя ще опита да се скрие или намирайки се на свобода, ще противодейства на процеса на разследването. По принцип Хомяков бе действал напълно законно и воплите на Шурик, че следователят е взел подкуп, будеха у мен някои съмнения. Впрочем бе напълно възможно. Шурик беше решил засега да не разпитва Подрезкова, да се задоволи с външно наблюдение, да фиксира нейните придвижвания и контакти, а когато получи резултатите от балистичната експертиза на оръжието, да я извика и разпита, както му е редът. Нека момичето се отпусне, да си помисли, че всичко е спокойно, току-виж, направи някаква грешка от радост. Освен това няма никакъв риск тя да се укрие от следствието, защото „външните“ не дремят.
Този път се събрахме у нас, защото Шурик се бе запалил да види котките ми. Нито веднъж досега не беше идвал вкъщи, някак се бе получило така, че още от времето на нашето задочно обучение свикнахме да пием бира на обществени места, някъде на „Солянка“, близо до „Малий Ивановский“, където всъщност се намираше нашето учебно заведение. Вилков беше слушал много за моите котешки пристрастия, но не бе виждал с очите си този зверилник, та сега изведнъж се сети, че може да направи подарък на тъща си за рождения й ден — очарователно котенце. Тя обожавала котките, а последната й любимка умряла неотдавна от старост. Щом чу, че животинките ми за разплод се казват американски екзоти, той дълго мига на парцали и ме разпитва на какво приличат, защото, ако съществото е плешиво или прилича на овца в зародиш (някой му бил казал, че има и такива), щели да го изгонят от къщи. Предложих му да дойде и лично да види, за което Шурик с ентусиазъм се съгласи.
Е, а където е Шурик, там е и Семьонов, може ли без него.