Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
Той продължаваше да говори нещо яростно и негодуващо, кръстосваше стаята напред-назад, хвърляше в лицето й упреци и обвинения, а тя вече стоеше с пистолета в ръце. Предпазителят му бе свален, пръстът й беше на спусъка…
— Е, само това липсваше! Мелодрами ли ще ми разиграваш? Остави оръжието, не прави идиотщини…
Гласът му потъна някъде и Олеся си помисли, че внезапно е оглушала.
И отново две мисли, едновременно изпълнили главата й, която Олеся в този момент, кой знае защо, усещаше огромна и празна:
„Само така ще мога да се отърва от него. Само така. Инак няма да мога да му се противопоставя и той ще ме накара да махна детето. Трябва да избирам: детето или Слава. Аз избирам детето… Не, няма да мога да го направя. Няма да мога. Няма да мога.“
— Няма да мога — каза тя високо и натисна спусъка.
После дълго, сякаш цяла вечност, стоя неподвижно, като вкаменена, стискайки пистолета. От вцепенението я извади звъненето на вратата — съседите бяха чули изстрела. Започна се суетня, викове, някой се втурна към телефона да вика „Бърза помощ“.
— Какво се случи, Олеся? — загрижено я питаше възрастна съседка. — Как стана това помежду ви?
Олеся трескаво се мъчеше да измисли нещо и първото, което й хрумна, беше непредпазливо боравене с оръжие, но тогава съседката добави:
— Защото чух от вашия апартамент викове. Ех, викам си, скараха се. Че как така, миличка? Вие с Еячеслав Антонович живеехте толкова задружно, да ви се не нарадва човек, такова хубаво семейство. И изведнъж — викове, кавги…
Съседката беше чула кавгата и виковете и Олеся имаше достатъчно самообладание да се сети, че непредпазливо боравене с оръжие няма да мине в случая. Трябваше бързо да измисли нещо, което да обясни виковете и да смекчи вината й.
— Той се опита да ме изнасили.
— Господи! — ахна съседката, притиснала длан до устата си, и Олеся съвсем не на място забеляза големия пръстен с перла на пръста й. — Какъв ужас! Значи трябва да се обадим на милицията… Къде е телефонът, аз ей сега ще се обадя.
— Няма нужда. Аз ще позвъня.
Тя цялата се бе вледенила отвътре и почти нищо не усещаше. Силите й стигнаха, колкото да набере номера и да каже:
— Току-що застрелях човек.
И да съобщи адреса и името си.
И чак след това настъпи горещото от гърч и мокро от сълзи безпаметство. Олеся крещеше и се мяташе в истерия, докато пристигналият лекар не й сложи инжекция с някакъв силен транквилант. Двайсет минути след нейното обаждане в апартамента пристигна милиция, след още някое време подейства инжекцията и тя се върна към действителността. Имаше чувството, че са минали само две-три минути, а се оказа — почти час, но тя така и не можа да възстанови в паметта си този час.
При цялата си самоувереност следователят Александър Иванович Вилков все пак надцени възможностите си. В неделя не успя да направи нищо и се захвана с решаването на въпроса още на сутринта в понеделник. В чиновническия свят работите не стават бързо и следствената комисия не бе изключение в този смисъл. Вилков докладва на ръководството за предполагаемата връзка между покушението над Ситников с воденото от него дело за убийствата на Забелин и Брайко. Ръководството прие информацията за сведение и каза, че ще вземе мерки, а Шурик се върна към неотложните си дела, едно от които беше разпитът на Дмитрий Найдьонов, партньора на Даря Брайко в рейдърския бизнес.
— Трупът на Брайко беше открит на Волоколамското шосе. Вие знаете ли как се е озовал там?
Найдьонов не се понрави на следователя от пръв поглед. Александър Иванович много точно усещаше хората, които измерват ценността на всеки човек с парите, които той може да спечели. Найдьонов можеше да печели много, следователят Вилков — малко (разбира се, ако не взема подкупи), ето защо в погледа на Дмитрий Александър Иванович четеше нескрито превъзходство и явно неудоволствие не само от факта, че го бяха извикали, но че му задаваха и въпроси.
— Вече сто пъти ви казах: предложиха й нов проект и възложителят я закара да види обекта на бъдещата й работа.
Виж ти, проект значи… Колко бързо тези нови бизнесмени започнаха да употребяват красиви думи: проект, програма, маркетингови стратегии, позициониране. От всичко това на Шурик буквално му се гадеше. Но на Шурик, а Александър Иванович добре си знаеше работата и изпълняваше безупречно всичко необходимо.