Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
През обратния път до дома не летях, а вървях пеша. Докато стигна, почти бе дошло време да тръгвам за Арената. С учудване заварих пред вратата си китки цветя, оставени от различни Уъгове, с прикрепени към тях бележки с благопожелания. Внесох ги вътре и ги подредих на масата, където представляваха наистина очарователна гледка.
Седнах сама пред угасналото огнище и започнах да броя минутите наум. С напредването на утрото, отвън започнаха да се чуват стъпки. Уъговете се стичаха към арената. Изчаках още малко, после станах и се уверих, че Дестин е здраво зашита под наметката ми. Докоснах я – беше топла. Не знам защо, но приех това като добър знак. После пъхнах ръка в джоба си и погладих първо Камъка, а след това и Мълнията. За късмет? Може би.
Обиколих стаята, докосвайки всичко подред. Купчините дрехи и вещи. Рисунките, които бях правила като Младок. Огледах за сетен път всеки сантиметър от мястото, където се бях родила и което още беше мой дом. После отворих вратата, прекрачих прага и се запътих към арената.
В този ден тук сякаш присъстваше всеки Уъгморт в Горчилище. Никога не бях виждала трибуните по-претъпкани. Когато погледнах към таблата за залагания, с удивление установих, че не е направен нито един залог. Личис Макгий и Роман Пикус сякаш не бяха твърде обезпокоени от това. Всъщност те седяха редом и си бъбреха, без пръстите им да премятат обичайните пари и билетчета.
Щом присъстващите ме видяха да се появявам, се случи нещо необичайно. Те се изправиха на крака и започнаха да ръкопляскат. Първо само неколцина, а след това все повече и повече, докато накрая цялата арена заехтя от аплодисменти. Продължих да вървя напред, а морето от Уъгове почтително се разделяше, за да ми стори път. Усетих как страните ми пламват, а очите ми се наливат с влага.
Селина Джоунс, притежателката на ясновидския магазин на Главната улица, ме доближи и рече развълнувано:
– Снощи ти направих хороскоп, Вега. И познай какво видях?
Погледнах я в очакване.
– Какво? – попитах накрая.
– Ами нека кажем просто, че в бъдещето ти лежат цели камари от монети.
Усмихнах се, макар думите и да не ме утешиха особено. Доколкото знаех, за всичките си Сесии Селина Джоунс нито веднъж не бе познала в своите пророчества.
Дарла Гън изникна сякаш от нищото и ме задърпа за ръката.
– Ти си толкова смела, Вега. Толкова смела. И все пак тези побоища не са за теб. Имам предвид, че тъкмо ти направихме такава хубава прическа...
Засмях се и настроението ми се поразведри.
– Ти я направи, Дарла. Аз не съм си мръднала и пръста.
Тя сведе очи и пълната и брадичка потрепери. Аз самата нямаше да си позволя да плача. Лейдън-Тош вероятно само това и чакаше.
Тъй като в този ден щеше да има само един двубой, вместо квадратите в самия център на арената бе устроен специален ринг. Той изглеждаше съвсем малък. Бях готова да се обзаложа, че Лейдън-Тош може просто да застане в единия му край и да ме смачка в отсрещния, без дори да си помръдне краката.
Рефер отново бе старият Сайлъс, чието зрение явно не се бе подобрило, защото стоеше край ринга и чакаше появата на противниците, взирайки се в погрешната посока. Остана в това положение, докато накрая Тансий не слезе от официалната трибуна и внимателно не го обърна накъдето трябва.
Скоро изтрополя и каретата на Богъл, от която слязоха Моригон и Джон. Тя само ме погледна мимоходом, докато очите на Джон се задържаха по-дълго върху мен. Надявах се да зърна нещо в тях, нещо, което да ми каже, че... не бях сигурна точно какво. Но после той чинно последва покровителката си и се настани редом с нея върху издигнатата платформа, докато членовете на Съвета насядаха в редица по-долу.
В края на редицата забелязах Кроун, с вечния Дюк Доджсън до него. И двамата имаха доволен вид, сякаш съдбата ми вече беше решена.
Високомерните им усмивки накараха всеки мускул в тялото ми да се стегне. Лейдън-Тош можеше и да ме убие накрая, но поне щях да се погрижа победата да му излезе през носа.
Минута по-късно се появиха Делф и Дъф, съпровождани от Хари Две. Делф вдигна кучето високо, сякаш искаше да каже: „Ще ти го пазя, докато се върнеш да си го вземеш“.
Усмихнах се и трябваше да обърна глава, за да не се разкисна. Бях тук, за да се бия, а не да се отдавам на чувства. Шумът и ръкоплясканията, които до този момент не спираха, изведнъж замряха. В следващия миг разбрах защо.
Лейдън-Тош се задаваше по пътеката към ринга. Носеше проста бяла риза и чифт стари тъмни панталони. Беше бос. Очите му не поглеждаха нито наляво, нито надясно. Уъговете се притискаха един в друг, мъчейки се да се отстранят от пътя му. С приближаването му усетих как Дестин започва да хладнее върху кожата ми. Изпитах паника. Дали веригата не ме изоставяше в този критичен момент?