Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Веднага — уточни Кастило. — На посланик Макгрори ще бъде съобщено, че си прехвърлен. Ако някой те пита, ще казваш, че нямаш никаква представа.
— Лесна работа — съгласи се Артигас. — И без това нямам никаква представа какво става.
— Юнг и Хауъл споменаха ли нещо за президентски указ? — попита Кастило.
— Да — отвърна Артигас, усмихна се и поклати глава. — Разговорът беше „хипотетичен“, подполковник. След това ме уведомиха, че ще отрекат да са провеждали подобен хипотетичен разговор с мен.
Кастило се разсмя. Посланик Силвио се усмихна.
— Седнете, господа — покани ги Кастило. — Настанете се удобно.
След като всички седнаха, Чарли продължи:
— Добре, сегашният ни разговор не е хипотетичен, Артигас. Отсега нататък всичко, което аз — или който и да е, свързан с операцията — ти каже, е строго секретно по заповед на президента.
— Слушам, господине.
— Съществува президентски указ. С него е създадено Звеното за организационен анализ, секретно отделение към Вътрешна безопасност. Аз съм шефът. Мисията ни е да…
Десет минути по-късно Чарли завърши лекцията:
— Докато не ти наредя друго — аз, не друг, а лично аз — ти си част от 300. — Усмихна се и добави: — Дойде моментът, в който се задава въпросът: „Имате ли въпроси?“ Няма да ти дам такава възможност.
„Само че аз имам няколкостотин въпроса“, каза си Артигас, след това попита:
— Нито един въпрос ли?
— Един-единствен — разреши Чарли.
— Какво ще правя?
— Добър въпрос. Докато не реша, ще помагаш според уменията и знанията си при разрешаването на непрекъснато възникващите дребни проблеми.
— Какви проблеми? — усмихна се Артигас.
— Вече изразходва въпроса си — сряза го Кастило.
След това погледна останалите и продължи:
— Най-важният ни проблем е да изведем семейството на полковник Мунц от страната. Трябва да стане бързо, без никой да ни забележи. — Той замълча. — Господин посланик, с цялото си уважение ви предлагам да си намерите някакво друго занимание.
— Няма да стане, подполковник — заяви Силвио. — Отдавна вече прецених, че или съм вътре, или не. Може да съм ви от помощ.
— Сигурен ли сте, господине?
Силвио кимна.
Кастило сви рамене.
— Тони, Алфредо разказа ли ви за хората, които го следят? — попита Кастило.
— Аха.
— Добре тогава, да подходим като военните, тоест по старшинство. Тъй като ти си старшият сред нас, Тони, кажи ни как да постъпим.
— Трябват ми всички факти, Чарли, а ми се струва, че не ги знам — отвърна Сантини.
— Какво искаш да разбереш?
— Твоят рускоговорещ приятел — продължи Сантини. — Каква е неговата роля в цялата работа?
— И руски, и още поне шест езика — уточни Чарли. — Питаш ме за Алекс Певснер, нали?
— Руският трафикант на оръжие ли? — намеси се Кен Лауъри. — Господи, преди няколко дни получих съобщение на Интерпол, че го издирват — за контрабанда, струва ми се. Той има ли нещо общо с нашия случай?
„И аз видях съобщението на «Интерпол», помисли си Артигас. И още десетина други, на други агенции. Този тип е кофти работа. А се води приятел на Кастило!“
Чарли кимна.
— Въпросът е доколко и как е свързан?
— Той тук ли е? В Аржентина ли е? — развълнува се Юнг.
— Ще ви кажа възможно най-малко за Певснер — заяви Кастило. — Всъщност от този момент нататък ще го наричаме с кодово име Путин и когато става въпрос за него, ще използваме единствено и само това име. Разбрахме ли се?
Мъжете закимаха, някои отговориха с „Разбрано, господине“.
— Ами приятелят на Путин? — продължи да пита Юнг. — Моят бивш приятел? За него ще има ли кодово име?
— Да — отвърна Чарли. — Как ви се струва Шмит!
Артигас изви вежди, когато чу името на директора на Федералното бюро за разследване.
— След като изгорих всички мостове за връщане назад — сви рамене Юнг, — нямам нищо против.
Артигас се зачуди: „Това пък какво трябва да означава?“
— Добре. Кенеди е вече Шмит — кимна Кастило.
„Имаше една заповед на ФБР да се проследи и установи местоположението на бивш агент Хауърд Кенеди, но без да бъде закачан“, мислеше Артигас, след това изрече мислите си на глас и добави: „Това известно ли ви е?“
— Подозирах, че има подобно нещо — призна Кастило.