Ловците

— Ще каже на Путин, че съм му позвънил, че сме се срещнали в „Юнисентър“ и съм му дал брашното и сиропа и съм го помолил да му ги отнесе. Освен това ще подметне, че или довечера, или утре пътувам за Щатите.

Мунц кимна.

— Ще го следвам на тръгване — май ми трябва оръжие — Тони?

— Случайно нося един резервен „Глок“ в куфарчето — отвърна Сантини.

— Ще чакам Алфредо на паркинга на супермаркета близо до бърлогата на Путин. Нали знаеш за кое място говоря, Алфредо?

Мунц кимна.

— След като Мунц занесе брашното и сиропа на Путин, ще се прибере в апартамента си, а аз няма да ги изпускам от поглед. Оставя колата в гаража, качва се у тях, пали лампите, гаси ги, излиза и отива при будката на ъгъла. През това време, не знам как, но трябва да намери начин да се качи на задната седалка на „Черокито“, без никой да го забележи, и аз ще го откарам в апартамента на „Арибенъос“.

— Какъв е този апартамент? — попита Мунц.

— Там ще спиш довечера — обясни Кастило. — Утре, стига всичко с наема да е наред, ти заедно с Ерик Кочиан, Макс и бодигарда на Кочиан, без никой да ви види, отивате в безопасната квартира в „Майерлинг“ в Пилар.

— Кои са тези хора? — попита Мунц.

— Единият е Ерик Кочиан. Журналист е. Събрал е много материали, които ми се иска да прегледаш и да кажеш дали намираш някаква връзка.

— Аз не обичам много журналистите — заяви Мунц. — Защо му трябва бодигард?

Кастило наклони глава на една страна.

— Тази седмица се опитаха да го убият два пъти. Освен това се опитаха да му сложат инжекция фенотиазин. Бодигардът ще ти допадне. Едно време е бил инспектор в полицията в Будапеща, а преди това е служил във Френския чуждестранен легион.

— Говорят ли испански?

— Немски и унгарски.

— А третият? Макс… какъв го каза?

— Макс Бувие — ухили се Кастило. — Той не говори много.

— Още един бодигард ли, Карл?

— И то какъв — кимна Кастило.

— Стига, Чарли — поклати глава Сантини. — Алфредо, бъзика те. Макс е куче. Огромно куче.

Мунц погледна Кастило.

— Не съм те излъгал. Сещам се за нещо важно. Имам намерение да преместя Кочиан в апартамента във „Фор Сийзънс“. Той е на осемдесет и отгоре, има две дупки от 9 мм куршуми и е летял чак от Будапеща. Но за Макс не мога да направя нищо. Налага се да остане в апартамента. Никак няма да му се понрави.

— Остави кучето в апартамента — предложи Солес.

— Няма начин. Той не се отделя от Кочиан. Беше до него дори в болницата в Будапеща.

— Та в тази връзка — сети се Сантини. — Какво ще правим със семейството на Мунц в Монтевидео, докато ги качите на „Гълфстрийма“?

— Алфредо ме заведе в един изключителен хотел в Караско… — започна Кастило.

— Аз те изпратих там — напомни му посланик Силвио. — „Белмонт Хаус“. Ще се обадя да запазят апартамент.

— Не — спря го Чарли. — Така ще бъдете замесен. Не искам да става така. Аз ще позвъня. Ще се наложи да ги накараме да запазят стаята дори ако фериботът пристигне след един.