Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Господи, съвсем забравих за него — призна Кастило, след това се усети какво е казал и поклати глава. — Господин посланик, ето го поредния пример, че не разигравам всички петдесет и две карти в тестето.
— Това просто доказва, подполковник, че си забравил за репатрирането на тленните останки на господин Лоримър.
Кастило изви вежди и се обърна към Юнг.
— Разкажи ми, Дейв.
— Ковчегът ще бъде качен на полет на „6002“ в девет и пет утре вечерта. Можеше да замине и днес, но тялото не бе готово.
— Как така? — учуди се Кастило.
— Страхувах се, че бащата на мръсника може да поиска да отвори ковчега. В Британската болница бяха оставили тялото в ужасен вид. Затова взех дрехи от имението и накарах погребалния агент да го облече и да го зашие по-добре, отколкото в болницата след аутопсията.
— Искрено се радвам, че сте го сторили, господин Юнг — обади се посланик Силвио.
— Щеше да е още по-хубаво, ако не наричаше мъртвия „мръсник“ — обади се и Кастило.
Юнг го погледна, не обърна никакво внимание на забележката и продължи:
— Самолетът спира на „Езейза“, после в Маями. Там ще прехвърлят ковчега на друг полет — някъде съм записал номера на полета, ако прецените, че информацията е важна и заминава за Ню Орлийнс.
— И ти пътуваш с него — добави Чарли.
— Исках да поговорим по този въпрос — вдигна глава Юнг. — Предпочитам да остана тук.
„Господи, помисли си Чарли. Той наистина се е обърнал на сто и осемдесет градуса.“
— Ако не придружиш тялото — обясни Кастило, — посланик Макгрори — а и други — ще заподозрат, че си дошъл тук с различна цел, не да репатрираш тленните му останки. Затова заминаваш.
— Слушам, господине.
„Той наистина е разочарован“.
— Ще останеш и за погребението. Не се знае кой може да се появи. — Замълча и погледна Сантини. — Тони, има ли начин да помолим Тайните служби да снимат номерата на автомобилите, които ще бъдат на погребението? Още по-добре хората.
— Няма проблем. Кого търсим? — попита Сантини.
— Трябват ни имена и адреси — и снимки, стига да стане дискретно — за да попълним базата си данни — обясни Кастило. — Всичко, което може да ни бъде от полза. В момента разполагаме само с данни.
— Веднага ще се обадя — обеща Сантини.
— След това, Дейв — продължи Кастило, — ако все още искаш да се върнеш, ще направим нещо по въпроса.
Пролича, че Юнг е доволен.
„Поздравления, подполковник Кастило. Спомни си значи какво гласи едно от правилата: Когато има възможност, не покосявай ентусиазма на хората“.
— Накратко, какво остава да направим? — попита Сантини. — Паспортите и какво друго?
— Брашното за палачинки и кленовия сироп — напомни му Кастило.
Артигас помисли, че не е чул. „Какво?“
— Ясно — кимна Сантини. — Какво да ги правя?
— Къде са в момента? — попита Чарли.
— В багажника на служебното беемве — отвърна Солес.
— За Путин са — обясни Чарли. — Обещах да му купя.
Артигас не можеше да повярва. „Обещал е брашно за палачинки и кленов сироп на главореза Александър Певснер?“
— Ще ми кажеш ли какво става, Чарли? — полюбопитства Сантини.
— Алфредо, има ли начин да се разбереш с жена си, без да звъниш у вас?
Мунц кимна.
— Мога да ѝ се обадя и да ѝ кажа нещо съвсем незначително, което е сигнал да отиде до телефонната будка на ъгъла до нас.
— Тя ще направи ли каквото трябва, без да задава въпроси?
— По принцип няма начин — усмихна се Мунц. — Но при тези обстоятелства… — Замълча. — Тя знае, че не съм се прострелял, докато съм си чистел пистолета. И тя е забелязала автомобилите.
— Ами дъщерите ти?
— Те ще направят, каквото им каже майка им.
— Процедираме по следния начин — започна Кастило. — Когато се обади от уличния телефон, ѝ казваш да вземе момичетата, паспортите — и абсолютно нищо друго, това е най-важното — и да вземе такси до „Юнисентър“. Там има ли къде да се видите?
— При заведенията за бързо хранене — отвърна Мунц. — Или в подземния гараж.
— При заведенията е по-добре — реши Кастило. — Ще те откарам там и ще те вмъкна вътре, както те измъкнах. Ще се видиш с тях при заведенията за бързо хранене. С Рикардо, Юнг и Артигас ще те последваме. Трябва да намериш начин да ни покажеш и на трите, за да знаят, че сме от добрите. Като вземеш паспортите…
Мунц вдигна ръка и Кастило замълча.
Полковникът се замисли за момент.