Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Ловците - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ловците

Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:

В третия роман майорът от „Делта Форс“ Чарли Кастило — дързък до безумие — се завръща в продължението на „Заложникът“.
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 246
Перейти на страницу:

— За същия човек ли става въпрос?

Чарли кимна.

— А ти си работил с него, така ли, Юнг? — продължи да разпитва Артигас.

Юнг кимна с неудобство.

— Дейв, ти кога реши, че мостовете са изгорели? — попита Кастило.

— Преди два дни — призна агентът. — Все още не съм сигурен дали ги изгорих сам или ти ги изгори вместо мен, но в момента горят с ярки пламъци.

— Как се чувстваш?

— Важното е ти какво мислиш по въпроса.

— Радвам се, че си с мен, ако питаш за това.

— И аз се радвам, подполковник — отвърна Юнг.

„Нито е надрусан, нито е прекалил с хапчетата. Какво го е накарало да обърне нова страница?“

Кастило вдигна палци към Юнг.

— Добре — заговори Сантини. — Алфредо мисли, че го дебнат хора на Путин. Според мен можем да приемем този вариант. Следователно можем да предположим, че и нинджите са изпратени от него. Алфредо мисли, че и ДРУ може да са изпратили хора по петите му.

— Да обсъдим този въпрос — предложи Кастило. — Кажи, Алфредо, наистина ли мислиш, че ДРУ са пратили хора да те следят?

— Аржентинското правителство иска да забрави — всички да забравят — какво се случи с господин Мастърсън — обясни Мунц. — Разбрали са какво се е случило в Уругвай и не искат да бъдат изненадани с подобно неблагоприятно развитие на нещата. Нямат представа какви са отношенията ми с Але… с Путин и дали изобщо имам нещо общо с него. Аз държах Путин под око по нареждане на ДРУ.

— Те знаят ли, че той е в страната, полковник? — попита посланик Силвио.

— Аз го открих — отвърна простичко Мунц.

— Знаеш ли защо не реагират на съобщенията на „Интерпол“?

Вместо отговор, Мунц потри палеца и показалеца на дясната си ръка.

— Беше ми казано да го държа под око — обясни той. — Правителството щяло да вземе решение какво да прави с него допълнително.

— Има ли шанс да го арестуват? — попита Силвио.

Мунц поклати глава.

— Ако наистина е бил толкова щедър, колкото предполагам, ако се вземе решение да бъде задържан и предаден на някоя от разузнавателните агенции, преди да действат, ще го предупредят и ще му дадат достатъчно време да се изтегли. — Замълча и погледна Кастило. — На въпроса ти, Карл, мен ме следят, за да са сигурни, че няма да ги изненадам с нещо, което не са предвидили.

— Ясно — отвърна Чарли, остана замислен няколко минути, след това попита: — Ако някой се опита да те ликвидира или да отвлече семейството ти, докато ДРУ те следят, какво ще стане?

— Тъкмо това ме притеснява, Карл — призна Мунц. — Иска ми се да мисля, че на ДРУ им е казано да ме защитават — не само мен, цялото семейство — и че в ДРУ са ми останали достатъчно приятели, които независимо от заповедите, ще ми се притекат на помощ. Само че може и да не стане така. Затова съм ти безкрайно благодарен, че ще ги изведеш от страната.

— По този повод, Чарли — обади се Сантини, — искам да ти кажа, че ДРУ вкарват в компютър всички, които влизат и излизат от страната.

— Много ли трудно ще бъде да ги вкараме в Уругвай? — попита Кастило. — Ако е възможно, ще ги вземем в Караско с „Гълфстрийма“. Предполагам, че ДРУ не следи влизащите и излизащите от Уругвай, нали, Алфредо?

„Гълфсттрийм ли? Господи, той разполага със собствен самолет“, мислеше си Артигас.

— Имаме… извинете, ДРУ има — поправи се Мунц, сетил се, че вече не е шеф на ДРУ — споразумение с уругвайските имиграционни власти да проверяват списък с имена, които им дава ДРУ, и ако някой се появи, те съобщават веднага. Не вярвам името ми да е в този списък.

— Не знам дали ще бъде тайно или не, подполковник — обади се Артигас, — но ако отиват в Уругвай, не се налага да минават паспортен контрол. Показват единствено лична карта, за да се качат на самолета или на ферибота. Дори не им записват имената.

— Той е прав, Чарли — намеси се Сантини.

— С ферибота е по-добре — обади се Мунц.

— Добре, значи ще действаме по следния начин — реши Кастило. — Първо им слагаме визи в паспортите, много дискретно, с…

— Петгодишна виза — уточни посланик Силвио. — Дайте ми паспортите, полковник Мунц, аз ще се погрижа за останалото.

— Благодаря ви — отвърна Мунц.

— Първо визите, след това ги качваме на ферибота — довърши Кастило. — Ами после?

— Трябва да се върна в Уругвай — призна Юнг. — Също и Артигас, за да се направи на безкрайно изненадан, когато Макгрори му съобщи, че го прехвърлят тук. Един от нас, може и двамата, ще ги придружи на ферибота.

— Защо ще ходиш в Уругвай? — попита Кастило.

— Трябва да взема тялото на Лоримър от погребалния агент и да го откарам на летището.

1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 246
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)