Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— А те кои са?
— Отначало си мислех, че са от бившето Щази или от Унгарска държавна сигурност, но вече не съм сигурен и нямам никаква представа за кого работят.
— А господин Кочиан и материалите му на сигурно място ли са? Ти взе ли ги?
— Изпратих копие с дипломатическа поща от Будапеща. Вече би трябвало да е във Вашингтон. Друго копие съм донесъл тук. Ерик Кочиан е в апартамента на „Авенида Арибенъос“.
— Довел си го със себе си? Как успяхте да пристигнете толкова бързо?
— Взех и него, и кучето, и бодигарда му, бивше унгарско ченге, прекарал известно време във Френския чуждестранен легион — разсмя се Кастило. — Май пропуснах да ви кажа, че ме сърбяха ръцете и благотворителен фонд „Лоримър“ плати седем и половина милиона за един „Гълфстрийм III“. Полковник Торине и братовчед ми Фернандо го докараха в Будапеща, прекараха там около шест часа и тръгнахме насам. Затова съм малко уморен.
— Не ми е ясно как още си стоиш на краката — призна Силвио.
— Нищо чудно, че не мога да мисля трезво.
— Справяш се чудесно, Чарли. Какви са плановете ти?
— В момента Алекс Дарби се опитва да наеме една вила в „Майерлинг“, в Пилар. Благотворителен фонд „Лоримър“ осигурява средствата. Кочиан е решил, че има връзка между „Майерлинг“ и германците — или по-скоро австрийците и унгарците — и участието им в скандала „Петрол срещу храни“. Не съм сигурен, но на Ерик рядко му се случва да греши.
— Исках да го настаня и да ги събера с Юнг, за да сравнят информацията, с която разполагат. Изпратиха ми заместник на сержант Кранц — мой приятел, старши сержант Джон Дейвидсън, който има огромен опит в охранителната дейност. Служили сме заедно в Афганистан.
— И той е довел ефрейтор Лестър Брадли, а аз нямам представа какво да правя с него. Просто ще го оставя с Дейвидсън. Дарби ще прехвърли сержант Кенсингтън и радиото в „Майерлинг“ веднага щом има как. Някой ще трябва да е около него по двайсет и четири часа. Лестър може да помага.
— Ами полковник Мунц? — поинтересува се Силвио. — Той ще работи ли с Юнг и господин Кочиан?
— Според мен на Юнг няма да му се иска да остане, след като го простреляха. Тук е мястото на полковника. — Той замълча. — Разбирате ли защо се притеснявам за всички дини, които съм нарамил?
— Засега всичко е наред, Чарли. Не си изпуснал нито една.
— Чакайте малко. И това ще стане — отвърна Кастило. — На това му се вика закон на неизбежността.
— Разкажи ми за полковник Мунц — усмихна се посланикът.
— Той е решил, че го следят. Не знае кой, но много се притеснява за семейството си — има жена и две дъщери — и ми се струва, че не е параноик.
— Той подозира — но не знае — че хората, които го следят, може и да работят за Певснер. А знае достатъчно за Певснер и е наясно, че всеки, който е научил повече, отколкото трябва за Певснер, всеки момент може да се сдобие с бенка в средата на челото.
Силвио не разбра веднага. След това се намръщи.
— Тъй като Мунц го раниха заради нас — обясняваше Чарли, — му казах, че ще го отведа със семейството му в Щатите, докато открием кои са виновниците и ги спрем. Ще им трябват визи.
— Няма проблем — отвърна Силвио. — Бюрократите се мръщят на властта на посланика, но въпреки това аз си оставам човекът, който има последната дума кой получава виза.
— Трябва да го направим още днес, а не съм измислил как да стане.
— Ще стане.
— Мунц не иска да замине. Иска да остане и да помогне да открием мръсниците.
— Зле ли е ранен?
— В рамото. Нямам представа дали може да използва оръжие.
— Защо точно днес? — попита Силвио.
— Защото, първо, в Щатите ме чакат още дини и, второ, трябва да поговоря с посланик Монтвейл колкото е възможно по-скоро.
— И той каза същото за теб. Тук имам обезопасена линия, така че, ако искаш, можеш да я използваш.
— Малко по-късно — отклони предложението Кастило. — Благодаря ви много, господине.
— За какво?
— Това е сигурно от умората, но откакто влязохме, се чувствам значително по-добре, направо в еуфория.
— Радвам се — отвърна Силвио. — Въпреки това ти препоръчвам, веднага щом приключим с Лауъри и Сантини, да си починеш малко. Всъщност много.
— В момента нямам време. Може да поспя на „Гълфстрийма“, докато пътувам за Щатите.