Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Юнг е при мен, господине. Не е тежко ранен. Предполагам, че е свършил онова, заради което го изпратих, в противен случай щеше да каже нещо. Сигурно ще го върна с мен в Щатите.
— И какво ще прави тук?
— Ще търси някаква връзка в информацията, която ще му дам.
— И източника ли ще доведеш?
— Него ще го настаня в безопасна квартира тук, която е наета с парите от благотворителен фонд „Лоримър“, и ще го оставя да систематизира информацията, с която разполага, материалите на Юнг и всичко останало, което успея да му осигуря.
— Благотворителен фонд „Лоримър“ ли каза? Много ми допадна — отвърна Монтвейл. — Не че си търся похвали, но помниш ли кой е виновникът за създаването на този, така наречен, фонд?
— Ще ви бъда вечно задължен, господине.
— Мога ли да направя нещо за теб, Чарли?
— Благодаря ви, че попитахте, господине, тук има един агент на ФБР, „правен аташе“ от посолството в Монтевидео, казва се Хулио Артигас, който ще бъде повече от помощ на посланик Силвио, отколкото на посланик Макгрори. Можете ли да уредите прехвърлянето му?
— Каква е тази работа?
— Той, съвсем сам, е намерил отговорите на всички въпроси, които посланик Макгрори е задавал.
— А някой друг може ли да стигне до същите отговори?
— Надявам се, не. Мисля, че не.
— Ще поговоря с директор Шмит веднага щом ми остане време.
— И днес ще свърши работа, господине. А ако стане веднага след като приключим разговора с вас, ще е най-добре.
— Значи е важно, така ли? Смятай, че е свършено. Би ли ми продиктувал името по букви?
Кастило го продиктува.
— Записах.
— Това е всичко, господине, докато се върна във Вашингтон. Тогава ще ви запозная с подробностите.
— Колкото по-скоро се върнеш, толкова по-добре.
— Слушам, господине.
— Все още имаме работа с гърмящите куфарчета. Да знаеш, че доста ме притесняват.
— Знам, господине. И мен. Ще се върна възможно най-бързо.
— Радвам се, че се обади, Чарли.
— За мен е винаги удоволствие да разговарям с вас, господине — отвърна Чарли и затвори. Когато телефонистката се обади, той съобщи, че е приключил. След това върна слушалката на мястото ѝ.
Погледна посланик Силвио.
— Посланик Монтвейл ми осигури всичко, от което се нуждаех — заяви той. — Нямаше пращене по линията. Защо всички тези подробности ме карат да се притеснявам?
Посланик Силвио се усмихна.
— Чакат ни в хола — напомни той на Чарли.
ЧЕТИРИ
Артигас, Солес, Мунц, Сантини и Юнг си говореха тихо, отпуснали се на канапетата. Щом Кастило и посланик Силвио влязоха, те наскачаха. Изражението на Артигас напомни на Кастило, че бе нарекъл аташето „неочакван проблем“, преди да се свърже по обезопасената линия с Монтвейл.
„Знае, че съм разговарял с някого за него. Изражението му е на загриженост, той не се страхува. Притеснен е какво е казал за него всезнайкото Кастило, но не е никак уплашен.
Знае, че не е направил нищо нередно, защо да се страхува?
Този тип ми харесва. Да го видим колко е умен“.
— И така, Артигас — каза Кастило, — защо не ни кажеш какво си разбрал за събитията в имението?
На Артигас не му стана никак приятно.
— Добре, господин Артигас — намеси се посланик Силвио. — Онова, което кажете, няма да излезе от тази стая, а за подполковник Кастило и за мен е много важно да сме наясно колко поверителна информация сте успели да разгадаете.
— Добре, господине — съгласи се Артигас и започна ясно и точно да излага подозренията си, до какви заключения бе стигнал, как и защо.
„Този е невероятно умен. Досетил се е за всичко, което се случи, освен, разбира се, кои са нинджите и откъде са се взели. Това никой не знае.
Лошото е, че след като той се е досетил, някой друг агент на ФБР може да стигне до същите изводи“.
— Колко от казаното сте обсъждали с друг? — попита Кастило. — Питам за агенти на ФБР. Или с някой друг.
— С никого, господине.
— Сигурен ли сте? — попита настоятелно Кастило.
— Да, господине.
— Артигас, прехвърлен си от посолството в Монтевидео в посолството тук — заяви Кастило.
„Какво? Мили боже!“, помисли си Артигас, след това попита:
— Кога ще стане?
Кастило си помисли: „Няма «Ама как?», нито пък «Защо?», нито пък «Аз нямам ли право на мнение?», нито дори «Кой нареди?». Единствено «Кога ще стане?»“