Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
„Този е непоклатим, човек с характер“.
— Аз го накарах да дойде, майоре — отвърна Юнг.
Кастило го погледна изви вежди.
— Артигас сам е разбрал какво става, майоре — продължи Юнг.
— А какво става? — попита Кастило.
— Подполковник… — започна посланик Силвио.
Кастило забеляза, че Юнг едва сега научава за новия му чин.
— Господин Артигас е ходил в имението заедно с уругвайската Национална полиция — продължи Силвио. — Той е… запознат е с… със случая още от самото начало.
— Беше заедно с главен инспектор Ордьонес, когато той пи отведе двамата с Хауъл в имението — уточни Юнг.
— А вие с Хауъл… колко сте му казали?
— Нищо, но той вече сам се бе досетил, май… всъщност посланикът „подполковник“ ли те нарече?
— Да — потвърди Силвио.
— Поздравления — отвърна Юнг. — Напълно заслужено.
„Този е надрусан, помисли си Кастило. Няма друго обяснение. Май искрено се зарадва.“
— Благодаря — отвърна Кастило, докато Юнг енергично разтърсваше ръката му.
— Какво ти дадоха за болката, Дейв? — попита Кастило.
— Нищо. Аз обаче реших да изпия два аспирина.
„Направо не е за вярване“.
— Артигас, ти си проблем, какъвто не очаквах да се появи — призна Кастило. — Господин посланик, позволете да използвам обезопасената ви линия.
— Разбира се — кимна Силвио. — Намира се в сбутаната стаичка, която евфемистично наричам кабинет.
ТРИ
— Господине — обърна се Кастило към Силвио, — ако имате обезопасена линия с Белия дом, никой в посолството няма да разбере, че съм тук.
— Трябва да мина през оператора на Държавния департамент.
— Те ще ви превключат.
Силвио вдигна слушалката с дебел кабел.
— Обажда се Силвио. Свържете ме по обезопасена линия с централата на Държавния департамент, ако обичате. — Свързването отне около двайсет секунди. — Обажда се посланик Силвио. Бихте ли ме свързали по обезопасена линия с Белия дом?
Подаде слушалката на Кастило.
— Ще те оставя сам.
— Останете, ако обичате — помоли Чарли.
Силвио кимна.
— Белият дом.
— Обажда се подполковник Кастило. Бихте ли ме свързали с посланик Монтвейл по обезопасена линия?
— Обезопасената линия на посланик Монтвейл — прозвуча познат глас.
— Обажда се подполковник Кастило, господин Елсуърт. Бихте ли ме свързали с посланика?
Десет секунди по-късно Монтвейл се обади:
— Здрасти, Чарли — каза сърдечно той. — Надявах се да ми се обадиш. Как върви при теб?
— Много неща се случиха, господин посланик. Може ли да ви разкажа набързо, а когато се върна във Вашингтон, ще разберете и подробностите?
— А това кога ще стане, Чарли?
Силвио срещна погледа на Кастило.
— Надявам се, късно следобед вдругиден. След това ще са ми необходими още двайсет и четири часа.
— Виждам, че си много зает.
— Така е — потвърди Кастило. — В Будапеща направиха опит да отвлекат източника ми. Тъй като бе неуспешен, се опитаха да го убият. Ранен е на две места. На следващия ден опитаха да го убият в апартамента му, а след това да подпалят жилището, с надеждата събраната информация да изгори. И този опит бе неуспешен.
— Той нали е добре?
— Да, добре е. Материалите му са на път към Вашингтон, може би дори са пристигнали.
— Кога ще мога да ги видя?
— Щом пристигнат, когато пожелаете. Струва ми се, че ще трябва да ги преведа. А не мога да го направя, преди да се върна във Вашингтон.
— А това ще стане след няколко дни, нали така?
— Ще стане веднага щом се прибера, господин посланик.
— Човекът ти на сигурно място ли е в Будапеща?
— Взех го със себе си в Аржентина.
— Хубаво нещо се оказват личните самолети, нали?
— А, значи вече знаете?
— Дочувам разни неща оттук-оттам. Знаеш как е, Чарли. Това го научих от майор Милър. Наложи се да му напомня, че си ми дал дума да ме държиш в течение. Затова пък той не ми каза накъде си тръгнал от Будапеща. Трябваше сам да науча.
— Да научите или да предположите?
— Първо предположих, след това потърсих потвърждение. Случайно да си се виждал с посланик Силвио или с Алекс Дарби?
— Обаждам се от резиденцията, господине. Посланик Силвио е при мен. Господин Дарби е отвън.
— Как е господин Юнг? Успя ли да свърши онова, заради което го беше изпратил, преди да го нападнат автокрадците?
— Значи и за това знаете?
— Секретар Кохън бе така любезна да ми позвъни и да ми съобщи, че посланик Макгрори ѝ е позвънил, за да ѝ съобщи. Струва ми се, че в онази част на света престъпността е излязла от контрол.