Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
— Значи се нуждаете от доста способен човек на всеки от световете, който ще търси следи, водещи към пришълците. Би трябвало да използват някакви преки контакти — нали им е необходима информация, за да програмират и изпращат малките си играчки като засукания робот… Един агент винаги може да се превърне в изменник, но ако е доброволец, няма да търси отмъщение и няма как да не се чувства по-близък с човечеството, отколкото с някаква чужда раса.
— Съгласен съм. Ще трябва да намерим най-подходящите за всяка планета. За да могат да оцелеят и дори да преуспеят в местните условия, и в същото време да съберат достатъчно сведения, без да бъдат заловени. Но как да спечелим малко ценно време?
Младият мъж си позволи усмивчица.
— Лесно е. Поне лесно е да се каже, въпреки че сигурно е почти невъзможно за изпълнение. Ще убиете и Четиримата владетели. Разбира се, други ще заемат местата им, но междувременно ще спечелите месеци, дори години.
— И над това си мислихме — потвърди Крега. — Дори вкарахме проблема в компютрите. Нужен ни беше майстор в разследванията, готов доброволно да се заеме със задачата и имащ квалификация на професионален убиец. И то не един, а четирима плюс координатор, защото всички ще работят едновременно и очевидно нито ще имат начин, нито повод да поддържат връзка помежду си. Естествено ще се застраховаме с резервни кандидати, които да изпратим, ако нещо се случи на първите. След като зададохме необходимите качества и задължителни изисквания, изскочихте вие.
Другият се засмя нерадостно.
— Готов бях да се обзаложа. Аз и кой още?
— Никой. Само вие.
За пръв път детективът изрази недоумението си. Намръщи се.
— Само аз ли?
— Е, има много други, но по най-различни причини не можем да разчитаме напълно на тях. Или притежават определени недостатъци, или… откровено казано, са заети с важна работа в другия край на Конфедерацията.
— Значи пак остават два проблема. Първо, да измислите как, по дяволите, ще ме накарате да се заема доброволно с подобна задача, и второ, как ще… — Гласът му внезапно затихна и той рязко се наклони напред в креслото. — Май се досещам…
— Предполагах — доволно кимна Крега. — Макар това да е най-грижливо пазената тайна на Конфедерацията. Процесът на Мертън вече дава резултати. С почти стопроцентова сигурност.
Другият поклати разсеяно глава, докато обмисляше чутото. Когато преди повече от година го повишиха в Инспектор, отведоха го в претрупана с апарати и малко загадъчна лаборатория и го потопиха в състояние, подобно на хипноза. Така и не разбра какво точно му направиха, но после главоболието го измъчваше три дни и това събуди любопитството му. Процесът на Мертън. Мълвата твърдеше, че бил ключът за вратата към безсмъртието. Разследванията погълнаха огромна част от свободното му време и накрая успя да установи само, че елитни учени в Конфедерацията работят над процес, чрез който всички спомени, цялостната личност може да бъде записана и съхранена и след това пренесена върху друг мозък — да речем, на клонинг. Освен туй научи, че след всеки опит новосъздаденото копие на човека или полудявало неизлечимо, или умирало. Каза на Крега каквото знаеше.
— Така беше — потвърди комодорът, — но отрицателните последици вече са минал етап. Клонингите просто не издържаха. Отглеждат ги в изкуствена среда, затова мозъците им си създават съвсем друга настройка на автономните функции, която се разрушава при прехвърлянето. Още тогава можехме да пренесем цялото съзнание, а после да го върнем обратно както си е било, съхранявайки записа. Разбира се, стигнахме и до опити по прехвърлянето му в други тела. Вече съществуващите схеми в кората на главния мозък се заличават, също както се изтрива запис, сетне налагаме на освободеното място паметта и личността на някой друг. Крайно несигурно занимание — опитите рядко завършваха с успех заради съчетанието на множество фактори, които не са ми напълно ясни, а подозирам, че това се е отнасяло и за самия Мертън. Например новото тяло трябва да е поне с две години по-младо от оригинала… От друга страна, някои наглед важни обстоятелства като пола и родната планета на обекта нямаха никакво значение. Засега успяваме с прехвърлянето в един от двадесет случая.