Драконите на сломеното слънце [bg]

Опитът й да се свърже с елфите от Силванести завърши с пълен провал. Изпратеният посланик така и не бе успял да преодолее издигнатата преграда. Последвалата атака срещу щита — едновременно със стомана и магия, също доведе до неуспех. Колкото повече Алхана изучаваше този щит, толкова по-ужасена бе от мисълта, че елфите са в състояние да понасят присъствието му над главите си.

Всичко, което се докоснеше до него, умираше. Горите в близост до границите му бяха пълни с измрели или умиращи дървета. Поляните постепенно се превръщаха в посивели стърнища. Цветята повяхваха, съсухряха се и се превръщаха във фина сива пепел, която покриваше труповете на мъртвите като гробовен саван.

За всичко е виновна магията на щита! — пишеше тя в едно от писмата си до Портиос. — Щитът не защитава земите ни, а е на път да ги погуби!

Елфите в Силванести не се интересуват от това — бе неговият отговор. — Сега страхът е техният единствен съветник. Страх от великани, страх от човеци и дракони, страх от ужаси, които дори не могат да назоват. Щитът е просто външната проява на техния страх. Нищо чудно, че всичко, което се докосне до него, изтлява и загива!

Това беше и последното, което Алхана чу от съпруга си. В продължение на години двамата бяха поддържали връзка посредством съобщения, носени от бързоногите вестоносци на елфите. Постепенно сведенията за обезкуражителната му борба с Берил ставаха все по-мрачни. А после дойде денят, когато вестоносецът не се бе завърнал от Квалинести. Алхана изпрати втори, но и той, както и първият, повече не се появи. Вече няколко месеца подред от Портиос липсваха каквито и да е вести. Най-накрая, притисната от липсата на достатъчно хора, Алхана реши да не рискува повече.

Бурята завари нея и войните й след поредния безполезен опит да пробият щита, намерили подслон в древна надгробна могила в близост до границата на Силванести. Бяха я открили доста отдавна, още при първите опити на Алхана да изтръгне контрола над родната си страна от ръцете на хора, които очевидно водеха народа й към окончателна гибел.

При други, далеч по-щастливи обстоятелства, елфите не биха си позволили да нарушават съня на мъртвите, ала в момент, в който ги преследваха великани и отчаяно се нуждаеха от леснозащитима позиция, нямаха голям избор. Все пак, преди да пристъпят в гробницата, Алхана нареди да извършат необходимите обреди за умилостивяване, за да измолят от духовете разрешение и разбиране.