Драконите на сломеното слънце [bg]

Бурята създаде много повече главоболия на Келендрос, отколкото на която и да е от двете велики драконеси. Въпреки че — и това бе най-странното — яростта й не нанесе чак толкова щети на леговището му, колкото на техните. Драконът кръстосваше неуморно огромната си пещера в планините Вингаард и наблюдаваше как огромните буреносни войни запращат унищожителни мълнии срещу подстъпите на Кулата на Върховния свещенослужител, когато му се стори, че сред шума навън долавя нечий глас, глас, който пееше за смърт. Келендрос така и не можа да заспи. Вместо това остана буден до сутринта.

Бурята вършееше все тъй унищожително, дори когато връхлетя над древното кралство Силванести. Елфите бяха издигнали над Силванести магически щит, който до този момент не само отблъскваше атаките на мародерстващите дракони, но и опитите на останалите раси да навлязат в техните земи. Щитът най-сетне им позволи да постигнат главната си историческа задача — да се изолират напълно от неприятностите, сполетели останалата част от света, но не можеше да ги предпази от дъждовните капки, вятъра и светкавиците.

Ужасяващите вихрушки отнасяха къщи, мълниите изгаряха цели дървета. Река Тон-Талас придойде, принуждавайки онези, които живееха по бреговете й, да потърсят подслон по околните възвишения. Водата заплаши дори дворцовата градина — Градината на Астарин, където се издигаше магическото дърво, отговорно — както смятаха някои — за целостта на щита, разпънат над кралството. Магията на дървото го запазваше непокътнато. И наистина, когато бурята спря, откриха, че почвата около корените му е напълно суха. Всичко останало в градината бе удавено или отнесено. Горските градинари и елфите от двореца, известни с безкрайната си любов и нежна отдаденост към всички треви, дървета и билки — привързаност, която можеше да се сравнява единствено с любовта им към собствените им деца — бяха съкрушени при вида на ужасните разрушения, които бурята бе оставила след себе си.