Драконите на сломеното слънце [bg]

Цитаделата на светлината устоя на яростта на бурята, макар множеството й сгради да понесоха сериозен удар от свирепите ветрове и проливния дъжд. С последното издихание на чудовищната си мощ бурята запрати срещу кристалните стени парчета град с размерите на човешка глава. Навсякъде, където парчетата удряха, се появяваха мънички пукнатини. Дъждовната вода се просмукваше през тях и се стичаше надолу по стените като сълзи.

Едно от най-големите парчета навярно бе поразило стените някъде в близост до покоите на Златна Луна, основателка и господарка на Цитаделата, Мистиците чуха шум от разтрошено стъкло и веднага се спуснаха, за да се уверят, че всичко с възрастната жена е наред. За тяхно изумление, откриха, че вратата към стаята й е заключена. Започнаха да удрят по нея и да умоляват Златна Луна да им позволи да влязат.

Нечий глас, нисък и ужасяващ глас, който беше неин и едновременно с това не приличаше на никой друг, им нареди да я оставят на мира и да се заемат с по-належащите си задължения. Други се нуждаят от помощта ви, казваше гласът, не аз. Объркани и смутени, повечето от мистиците се подчиниха. Онези, които все пак се позабавиха, по-късно разказваха как от вътрешността на покоите се разнесъл звук от ридания — сърцераздирателни и изпълнени с отчаяние.

— Тя също е изгубила силите си — говореха мистиците пред вратата. Решили, че разбират, те най-сетне я оставиха сама.

Когато отново настъпи утринта и слънцето се издигна над хоризонта, обливайки всичко в злокобна червена светлина, хората се заоглеждаха, парализирани от ужас пред унищожението, което ги бе връхлетяло през изминалата нощ. Мистиците се върнаха пред покоите на Златна Луна, за да помолят за съвет, но така и не получиха отговор. Вратата към стаята й си оставаше заключена и залостена.

Бурята не отмина и елфическото кралство Квалинести — земите, отдалечени от родните гори на елфите не само на стотиците мили разстояние, но и с древните омраза и недоверие, възцарили се през годините между двете нации. Там вихрените ветрове изтръгваха от корен гигантски дървета и ги разхвърляха по пътя си като клечки за Квин Таласи, популярната елфическа игра. Бурята разтърси Кулата на Говорителя на Слънцето от самите й основи, превръщайки красивите стъклописи на легендарните й прозорци в дъжд от натрошени парчета, пръснати навсякъде по пода. Надигналите се води заляха ниските етажи на наскоро построената твърдина на Мрачните рицари в Нови Пристан, като ги принуди да сторят онова, което никой враг не можеше да стори — да вдигнат ръце и да напуснат позициите си.