Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 119
Перейти на страницу:

Поне така твърдеше Уин.

— Ти — казваше му Уин — имаш комплекс да се изявяваш като герой. Мислиш си, че можеш да направиш света едно по-добро място. Ти си Дон Кихот, който се сражава с вятърни мелници.

— Ами ти?

— Аз крася сцената за пред дамите.

Уин.

Все още беше светло, но само наивниците вярват, че подобни сделки се случват само под прикритието на нощта. Въпреки това, когато Майрън пристигна на мястото, откъдето Уин беше огледал ситуацията предния ден, и погледна надолу, осъзна, че няма да бъде лесно.

Полицията беше пристигнала.

Там, където Уин вероятно беше видял Патрик, имаше двама униформени полицаи и двама, които приличаха на съдебни следователи. Разплисканата кръв, дори отвисоко, все още изглеждаше мокра върху асфалта. Беше много. Изглеждаше, сякаш някой е пуснал от много високо няколко кутии боя.

Труповете ги нямаше. Нямаше, съвсем естествено, и никакви жрици на любовта — бяха наясно, че е по-добре да избягват подобни сцени. Задънена улица, каза си Майрън. Време беше за нов план.

Той се обърна, за да се върне към мястото, където беше слязъл от автомобила, но нещо привлече погледа му. Майрън спря. Там, в „тъмното ъгълче“, както се беше изразил Уин, в края на улица „Рейлуей“, той забеляза една жена, която видимо очакваше клиенти.

Беше облечена в стил „американска проститутка от седемдесетте“ — мрежести чорапи до бедрата, високи ботуши (двете сякаш си противоречаха), пола, която спокойно би могла да бъде наречена колан, и лилав потник, впит като обвивката на някоя наденица.

Майрън тръгна към нея. Когато наближи, жената се обърна и го погледна. Майрън й помаха.

— Компания ли си търсиш? — попита го тя.

— Ъъ, не. Не точно.

— Май не ти е съвсем ясно как се правят тези неща, а?

— Явно не, съжалявам.

— Дай пак да пробваме: Компания ли си търсиш?

— И още как.

Жената се усмихна. Майрън се беше подготвил за някакъв зъболекарски кошмар, но устата й беше пълна с красиво подредени бели зъби. Предположи, че трябва да е на около петдесет, но може би все още беше на четиридесет, просто животът й е бил суров. Беше едра и пищна, и напращяла, и плътта й се разливаше отвсякъде, а усмивката й придаваше на всичко това един доста чаровен вид.

— Ти си американец — каза тя.

— Да.

— Много от клиентите ми са американци.

— Май нямаш много голяма конкуренция.

— Не, напоследък нямам. Знаеш ли, в днешно време момичетата гледат много-много да не излизат на улицата. Правят всичко през компютър или някое мобилно приложение.

— Но не и ти.

— Нее, не е за мен това, нали се сещаш? Толкова е безлично, този „Тиндър“ и разните му там подобни. Много жалко. Къде отиде човешкият контакт? Какво стана с личното отношение?

— Аха — каза Майрън, защото не знаеше какво друго да каже.

— Аз обичам улицата. Затова и моят бизнес модел трябва да допринася с нещо автентично. Аз давам на хората — как му викаха?

Тя се замисли и след секунда щракна с пръсти.

— Носталгия! Нали? В смисъл, човек излиза в отпуск. И отива на „Кингс Крос“ да си намери някоя проститутка, а не се хваща да си човърка в телефона. Сещаш ли се?

— Аха.

— Хората искат цялостно преживяване. Тази улица, тези дрехи, как се държа, как говоря — разбираш ли, аз предлагам онова, на което му казват нишов пазар.

— Хубаво е да можеш да удовлетвориш търсенето.

— Едно време бях в порното.

Тя зачака.

— О, може би не ме разпозна. Снимала съм се само в три филма, още отдавна — е, момичетата все пак имат нужда и от малко потайност. Най-известната ми роля беше на слугинчето в една сцена с още две момичета и онзи, известния италианец, Роки или Роко някой си. Но дълги години бях страшна загрявка. Нали знаеш какво е това? Загрявка?

— Май се сещам.

— Повечето мъже, да си кажем правичката, покрай всички тези камери, светлини и хора, които ги зяпат, ами, не им е особено лесно да се поддържат, нали се сещаш, надървени. О, каква сладка работа. С години се занимавах с това, владеех всички номерца, всичко мога да ти разкажа.

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)