Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

Когато се събудих, нея я нямаше и не знаех дали ще се върне. Скочих бързо на крака, излязох навън и се огледах, но я нямаше никъде. Не открих дори и следите й. Минутите се нижеха и над ума ми се спуснаха съмнения като тъмни облаци. Съществуваше ли тя наистина, или бях сънувал някакъв чуден сън? Не, разбира се, че не. Всичко бе реално, добро и истинско.

След това погледнах към гората и я зърнах да стои под хладните утринни сенки до три сърни — една кошута и двете й малки. В този момент тя изглеждаше като една от тях, сърна в човешки вид. Почувствах се като натрапник. Те се обърнаха едновременно и ме видяха. Сърната отстъпи към укритието на дърветата и се изгуби, а жената маг тръгна към мен.

— Искам да ти покажа нещо — каза тя и ми даде шепа ранни къпини. — Сърната ги харесва, но на теб могат да ти се сторят горчиви. — Оказа се права. Въпреки това обаче къпините заситиха глада ми и ме изпълниха с усещане за лекота и жизненост. След това потеглихме на сутрешен преход. Спрях се само да пия вода с шепи от един малък водопад и след това я последвах. Крачехме в ритъм по билото на неголям тревист хълм, покрит с килим от пъстри цветя — червени, жълти, яркосини.

— Отварянето на цветовете под утринните лъчи ми напомня за Закона на Вярата — каза жената мъдрец.

— Това закон за религията ли е? — попитах аз.

— Вярата не изисква да се уповаваме на някакъв външен Бог, а просто да вярваме в цветята — каза тя усмихната. — Но ако някой умее да цени цветята, той несъмнено цени и Бог, не като вярване, а като чувство на удивление и тайнство. Законът на Вярата се отнася до упованието ни в любовта и разумността, които действат в нас и в цялото сътворение.

— Е, честно казано, аз не вярвам на всеки срещнат.

Жената мъдрец се засмя.

— Вярата не е сляпа. Ние всички познаваме хора безчестни и опасни и затова трябва да бъдем силни и бдителни в този свят. Ето защо един арабски мъдрец някога казал: „Уповавай се на Аллах, но си вържи камилата.“

— Практикуването на Закона на Вярата не означава да се надяваш, че всички хора постъпват така, както трябва. Той има едно по-висше и по-трансцедентално значение. Вярата е осъзнаването, че Духът работи чрез и във всеки един от нас, във всеки човек и обстоятелство. Вярата е също и убеждението, че каквото и да се случва, то служи на една по-възвишена цел, дори и на пръв поглед да не изглежда така.