Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)». Краткое содержание книги:
— По същия начин, по който можеш да откриеш равновесието в чаплата и усета за настоящето в една котка, ти можеш да научиш Закона на Състраданието от Земята, чиято кожа тъпчем, чиито дървета сечем и горим, чието живо богатство експлоатираме, без дори да се замисляме за действията си, без да й поискаме позволение или да й благодарим. — Жената маг се загледа в нощното небе.
— В продължение на много векове аз разговарям със Земята. Познавам сърцето й и ти казвам, че тя разбира всичко по един толкова дълбок и мъдър начин, че очите ти биха се напълнили със сълзи, ако можеше само да се докоснеш до пределите на нейното състрадание. Земята ни прощава, защото знае, че ние сме плът от плътта й — ние сме част от нея, която все още се учи и расте.
— И затова ще те попитам за следното — каза тя и приклекна на земята. Сетне гребна шепа плодородна пръст с двете си ръце и я остави да се изсипе между пръстите. — Ако Земята може да ти прости за грешките, можеш ли ти сам да простиш на себе си и да предложиш на другите същото състрадание?
Легнах по гръб и вдигнах очи към звездното небе.
— Май не ме бива много в състраданието.
— Не си съчувстваш и сам, нали? — попита тя тихо.
— Не, мисля, че не.
— Точно оттам трябва да започнеш. Колкото повече обич и доброта даваш на себе си, толкова повече ще имаш и за другите. — Тястана и влезе обратно в колибата. Последвах я. Взряна в мен над пламтящия огън, докато светлината проблясваше в очите й, жената мъдрец ми разкри същината на този закон.
— Дошло е времето, Страннико, да видиш себе си и другите по нов начин, необременен от преценките и очакванията, които стоят между теб и света. Дошло е времето да разбереш, че всички ние — и приятели, и врагове — даваме най-доброто от себе си в границите на нашите разбирания и възможности.
— Някога поетът Руми написа: „Някъде отвъд идеите за правене на добро и зло има едно поле. Ще те срещна там. Когато душата лежи сред онази трева, светът е твърде пълен, за да говорим.“ Руми е написал тези думи, защото е разбирал, че съденето е човешко изобретение, че Бог е тук не за да ни съди, а да ни даде средствата, с които да се учим от своите грешки, така че да можем да растем и да се развиваме. — Жената маг се извърна към мен и ме попита:
— Ако можеш да повярваш в това, че Бог не ни съди, защо е необходимо да съдиш другите?
— Опитвам се да не ги съдя — отвърнах аз, — но как да постъпваме тогава с насилниците и жестоките хора?
— Законът за Състраданието не е произволен, нито условен — каза тя. — Знаем, че на този свят има дълбоко неспокойни и разрушителни души и че онези, които не знаят покой, са склонни да не дават покой и на другите. Състраданието не означава да ги оставяме да ни тъпчат и да рушат. Някои индивиди трябва да бъдат отделени от обществото. Но човек може да изпитва състрадание към злото, без да му се поддава. В сраженията можеш да състрадаваш на враговете си, дори когато битката е на живот и смърт.
— Но защо да изпитваме състрадание към жестоките и презрените? Защо да не мразим онова, което е омразно?
— Това е важен въпрос и заслужава ясен отговор — отговор, който трябва да намериш сам. Но обърни внимание на това: омразата и състраданието са различни видове енергия. С коя от тях искаш да изпълниш своя свят?
— Не мога да споря с теб, когато заемаш позицията на добрата воля — отвърнах аз, — но ми е все така трудно да бъда благ към фанатиците и мъчителите на деца.
— Никога не съм казвала, че състраданието е лесно! — каза тя. — Но, лесно или не, законът диктува да подчиняваш действието си на любовта и разбирането, а не на омразата и невежеството. За да постигнеш това, е необходим скок към един по-широк кръгозор, към осъзнаването на факта, че Вселената, в която живееш, е едновременно загадъчна и справедлива. Тази дълбочина на разбирането произтича от интуитивното прозрение за присъщата на Вселената разумност. Без значение дали постигаш това разбиране чрез наблюдение, разсъждение или религиозна вяра, в крайна сметка откриваш, че в света на природата нямаш нито приятели, нито врагове, а само учители.
— Излиза, че човек трябва да е светец, за да се придържа към този закон.
Тя ми отговори с усмивка:
— Законът на Състраданието кротко изисква да се издигнем над нашите ограничени възгледи. Това понякога може да бъде изключително трудно. Затова помни, че състраданието започва със самия теб. Бъди внимателен и търпелив. Всички ние имаме многобройни мисли и чувства — и положителни, и отрицателни — които се пораждат в ума и сърцето ни. Не е необходимо да бъдеш светец, но вместо да се поддаваш или да се бориш с отрицателните мисли, остави състраданието да ги отнесе с вълна от обич и разбиране.