Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)». Краткое содержание книги:
Замислих се над думите й. Винаги бях харесвал котките въпреки надменното им чувство за превъзходство. И колкото и смахнато да звучеше, че съм научил Закона за Настоящето от една котка, в същото време това ми се струваше напълно уместно. Нито една от познатите ми котки не бе обръщала голямо внимание на миналото или на бъдещето. Подобно на най-големите мъдреци, котките живеят в мига.
Голямата сиамка се вгледа в мен внимателно.
— Аз и подобните ми сме царе на настоящето, защото присъстваме изцяло в него, тук и сега. Можеш ли да кажеш същото за себе си?
— За себе си? Е, да. Аз… понякога им се струва, че съм изцяло тук. Тоест… — Докато заеквах, тя се зае с по-важни неща като например да наблюдава една нощна пеперуда под светлината на огъня.
Сетне продължи, сякаш казаното от мен не заслужаваше никакъв коментар:
— Стореното от теб тази сутрин, вчера или миналата година вече е изчезнало. Има го само в ума ти. Онова, което очакваш, са само твои мечти. Ние разполагаме само с този миг, разбираш ли?
— Разбирам! — казах аз, без изобщо да съм сигурен, че е така.
— Не съм свършила. Наясно ли си, че усещането ти за хода на времето е поредица от спомени и впечатления, които се случват в настоящето? Тъгата по миналото е просто чувство, което се случва сега. Тревогите за бъдещето са реални само в ума ти, в този миг, под формата на образи, звуци и чувства. С други думи, миналото и бъдещето се случват сега, докато ги сътворяваш самият ти.
Подтикнат от неясното желание да си придам някаква важност, аз казах:
— Ако това е Законът на Настоящето, той ми изглежда доста абстрактен.
— Времето е абстракция — отговори тя. — В същото време обаче ти можеш да прилагаш този закон в практичен план, за да прогониш съжалението, грижите и объркаността. Способността ти да пренасочваш вниманието си към настоящия момент расте с практиката. Някой ден може би ще се научиш да правиш това като мен, съвсем непринудено.
Отказах се да си придавам важност. Думите на котката звучаха разумно. А и тя несъмнено владееше онова, на което ме учеше. После за кратко мислите ми се зареяха и аз погледнах към вратата. Къде беше жената мъдрец? Трябваше вече отдавна да се е върнала.
— Хе-е-е-й! — чух гласа на котката, който ме върна бързо в реалността. — Разбираш ли как Законът на Настоящето може да промени живота ти завинаги? „Завинаги“ разбира се, означава сега.
— Вече зная важността на това да живея в настоящето — отговорих аз рязко в опит да запазя част от достойнството си.
— Знаенето и правенето не са задължително едно и също нещо, особено в твоя случай — измърка котката с изключително самодоволен вид. — Винаги, когато имаш някакъв проблем, той е свързан донякъде с миналото или бъдещето. Проблемите ти оживяват в ума и настоящето ти благодарение на вниманието и енергията, които им отделяш, и ти им позволяваш да се разпореждат в главата ти, както намерят за добре. Аз, за разлика от теб, не си пилея деня с тях. Животът е твърде кратък — каза тя и думите й прозвучаха като финален акорд.
Е, благодаря, ваше Височество — отвърнах аз. — Свършихте ли?
— Определено не. Не и преди да разбереш, че миналото и бъдещето не са нищо повече от един лош навик на ума — на твоя ум. Грижите за миналото и бъдещето са като халюцинациите на луд, който чува гласове и вижда създания, обитаващи единствено въображението му. Там настоящето, разбира се, отсъства.
Иронията да чуя това от говореща котка не ми убягна.
— Но колкото по-често забелязваш онова, което правиш — продължи тя, — толкова по-успешно ще преодоляваш този навик или който и да е друг, именно като си припомняш и прилагаш Закона на Настоящето. — Котката спря да ближе козината си и ми посвети пълното си внимание. — Искрено се надявам, че оценяваш Закона на Настоящето, който отделих време да ти обясня. — Без да дочака отговора ми, тя поде отново: — Присъствието в настоящето е като машина на времето, която осветява ума ти, освобождава те от тревогата и поражда един нов начин на живот. С други думи, с негова помощ ще заприличаш повече на мен.
— Нямам търпение да го приложа — казах аз и се засмях.
— Както казах, за да имаш настояще, ти трябва да присъстваш в настоящето, да помниш къде си и в коя точка на времето си. Така ще научиш кой си. Настоящето ни учи, че е важно онова, което правим днес, защото му посвещаваме един ден от живота си. Затова нека този закон да изчисти ума ти от ненужните отломки и да те върне в едно състояние на яснота, простота и вътрешен покой.
— Както е при теб — осмелих се да кажа аз.