Не можем да научим хората на нищо. Можем само да им помогнем да открият знанието в себе си.
Галилео Галилей
Кои са най-важните принципи в живота, които си научил? Преди няколко години аз си зададох този въпрос. Впоследствие времето и опитът ми предоставиха отговорите и прозренията, довели до появата на Законите на Духа.
Законите на Духа принадлежат на всеки един от нас. Ние можем да ги открием в сърцата си и в ядрото на всяка една религия, култура и етична система. Един от начините, които аз използвам, за да се докосна до универсалните закони, е да се запитам: „Ако срещна Висшата си същност в планините в образа на някой мъдрец, на какво ще ме научи той?“ Един такъв въпрос отприщва извора на мъдростта у всички нас.
Всички пътувания са истински, но не всички са в света на фактите. В Законите на Духа аз представям духовните закони на живота чрез поредица от разговори и преживявания с една въображаема жена мъдрец — личност с изключителни качества и проникновение, която предава знанията си чрез живите образи на природата.
За разлика от другите ми обстойно описани приключения, тази книга прилича повече на притча, отколкото на роман. Архитипната фигура на жената мъдрец от планините придава на тези прости и при все това могъщи истини една свойствена дълбочина и емоционална осезателност. Докато жената мъдрец ме води по планинските пътеки, аз приканвам читателите си да тръгнат с мен и да вникнат в най-осветляващите закони, които ни е предопределено да овладеем, следвайки лъкатушните пътища на нашия живот. Тези закони разшириха моя кръгозор и ми дадоха лост, с който да променя посоката на живота си. Надявам се и вярвам, че те ще сторят същото и за вас.
Дан Милман
пролетта на 1995 г.
Увод
Срещата ми с жената мъдрец в планините
Ние седим заедно, планината и аз, докато накрая остава само планината.
Ли По
В течение на много години, търсейки здраве и удоволствие, аз често се скитах из пустошта, която е в близост до дома ми — катерех се по тесните диви пътечки и после се спусках по гористите склонове, покрити с дъб, бор и манзанита. Доверявах се на инстинкта си и така планината обикновено ме отвеждаше до морския бряг.
Така веднъж преди няколко години, когато семейството ми беше заминало някъде за един дълъг уикенд, аз станах преди да се зазори и тръгнах без никакъв предварителен план с намерението да се изкача донякъде ей така за развлечение и да проуча някои непознати места. Макар планината да не беше по-висока от хиляда метра, все пак имаше достатъчно възвишения и падини, които да скрият цивилизацията от погледа ми и да породят усещането за загадъчност и удивление. Стори ми се, че съм на стотици километри от най-близкото населено място.
