Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

Гледах над малкия огън и виждах пламъците да се отразяват в очите на жената маг. Огряното й от светлината лице изглеждаше лишено от възраст с изключение на няколкото бръчици около очите й. Предположих, че причината за тях бе насмешливата й природа. Тя често се усмихваше и дори когато изглеждаше много сериозна, под повърхността долавях характерното й чувство за хумор и проницателност.

След като поседяхме известно време в мълчание, взирайки се в горящите въглени, тя ми предложи да излезем навън, за да науча Закона на Състраданието. Станахме едновременно и излязохме.

Огледах се в почуда. Някакво промяна ли беше настъпила отново навън, или това беше трик на лунната светлина? Пред нас се простираше равнина с достатъчно дървета, които да ни скрият от подобния на мъгла дъжд, под който натрупалия се през деня прах постепенно се слягаше. Носеше се приятно ухание на дървесна кора и листа, смесени с пръст и трева.

— Всичко е толкова живо — забелязах аз.

— И наистина е живо — отвърна тя, докато галеше грубата кора на едно близко дърво. Под светлината на растящата луна издигащите се хълмове бяха извивките по тялото на Земята. — Накарай ума си да полети далеч отвъд тези възвишения — продължи жената маг. — Достигни океаните, фиордите, вулканите, рифовете, високите планини и морските дълбини, всички те гъмжащи от живот. Това са плътта и костите, кръвта и духът на Земята, нашата майка.

Тя вдигна пръст, за да ми покаже една малка бълха, която подскочи и се изгуби.

— Ако си бълха — каза водачката ми, — и си на гърба на слон, ще виждаш само гора от големи косми, растящи навсякъде около теб, и няма да имаш никаква представа къде точно се намираш. Но ако подскочиш високо и погледнеш надолу, ще откриеш, че си живял на гърба на живо създание. Точно това се случи с космонавтите, които първи се издигнаха в космоса. Когато напускаха Земята, те бяха учени и пилоти, а когато се върнаха — мистици, защото бяха зърнали самотната, величествена, свещена, синьозелена, жива, дишаща планета. Това видение извиква смирение и заедно с него чувство на страхопочитание и състрадание, което се пренася във всекидневния ни живот.