Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

— Бих искал да вярвам в това толкова силно, колкото и ти — казах аз.

Жената мъдрец се усмихна отново.

— Вярата означава да живееш в несигурност, Страннико. Да намираш пътя си в живота опипом, да позволиш на сърцето си да те води като фенер в мрака. Няма абсолютна сигурност освен в абсолютната вяра. Това не означава, че всички обстоятелства ще се развиват в твоя полза или че има някаква Божествена справедливост във всяко твое нараняване или излекуване. Всякакви събития — и красиви, и ужасни — могат да се случат в този свят. Малкият ни ум не може винаги да види по-голямата картина и да узнае кое служи за по-висшето благо. Затова въпреки неяснотата и несигурността на живота, щом се научиш да живееш с вяра като цветето и започнеш да се уповаваш на Духа, който следва повелите на една Висша Воля отвъд пределите на ума ни, ти ще видиш този Дух навсякъде, във всеки и във всичко.

В продължение на няколко минути се изкачвахме и спускахме по виещата се пътека. В ума ми се беше възцарил покой, докато накрая се оформи един друг въпрос:

— Когато се науча да черпя от тази вътрешна мъдрост, ще бъда ли воден и аз като теб и ще правя ли по-малко грешки?

Тя се засмя.

— Преди няколко седмици се препънах и паднах, докато слизах по един хълм.

— Настина ли?

— Наистина. Но докато лежах на земята, намерих един красив камък, който нямаше да видя, ако не бях паднала. Нали разбираш, вярата не означава да си безпогрешен и всичко да ти върви по мед и масло. Вярата предполага готовност да паднеш, да сгрешиш и да се учиш от тези неща. С други думи, да се довериш на процеса на развитие на своя живот. Колкото повече се уповаваш на Духа в живота си, толкова по-пряко ще черпиш от неговата жива сила.