Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Мисля, че полудяваш.
— Не, само ми е толкова скучно, че с удоволствие бих продала душата си на дявола за малко развлечение.
Против волята си Джейн се обърна да погледне Хелион, чудесната му стойка, черните му очи. Усети, че тялото й настръхва. Предчувствие? Или желание? Беше й невъзможно да отгатне.
Сделка с дявола е точно това, което се каним да направим.
Няколко часа по-късно Хелион излизаше от задимения игрален салон, но внезапно се закова на място. В другия край на множеството видя слабата фигура на госпожица Мидълтън, седнала в пълна изолация. Изглеждаше спокойна. Не даваше признаци на нервност, с изключение на начина, по който вееше с ветрилото си. Хелион почти физически усети разочарованието й, което се засили с преминаването на група елегантни господа покрай нея и пълното им пренебрежение. По дяволите! Колко ли пъти и той я е подминавал с такава арогантност? Присви устни с недоволство.
Но какво му ставаше? Той не се занимаваше с дебютантки. В редки случаи бе танцувал с някоя или я придружаваше до масата за вечеря. Познаваше задължението си към домакините. Но никога не повтаряше с една и съща госпожица и не демонстрираше намерения, по-сериозни от един тривиален разговор.
И въпреки това, не можеше да отрече, че се чувства неудобно при вида на госпожица Мидълтън, наблюдаваща с ентусиазъм танцуващите.
Проклятие! Очевидно струваше повече от всички тези разглезени момиченца, подскачащи върху дансинга. Още повече за някого, който предпочита искрената топлота пред изкуствената красота.
Погледът му се плъзна по деликатния профил, забави се на устните и слезе към гърдите. Не би могла да задоволи мъж, който се прехласва по обемните извивки, но опитът му подсказваше, че тези малки гърди ще прилегнат идеално на ръцете му.
— А, Хелион! Надявам се, че късметът не те е напуснал тази вечер! — възкликна Бидълс, заставайки до него.
Постара се да смени изражението си. Не бе готов да признае странния си интерес към една невинна девойка.
— Мислех, че си в прегръдките на любовницата си, Бидълс.
— Чудесна идея! За нещастие, скъсах с Барбет.
— Наистина ли?
— Беше неизбежно. Тя реши да прекрати връзката си с френския посланик.
— Е, и? Това не е ли добра новина?
— Добра? — Бидълс го погледна учудено. Или по-скоро, като че ли Хелион беше невинно момченце. — И за какво ми е сега Барбет, когато не може да ми предоставя кореспонденцията на посланика в негово отсъствие?
— Тя те е информирала кога ще се среща с него, за да можеш ти да преглеждаш личните му документи, така ли?
— Беше взаимноизгодно споразумение.
Хелион остана възхитен от дързостта на приятеля си.
— Добре, предполагам — жалко, че е приключило, но… сигурен ли си, че жената не е имала и други качества?
— Както обикновено — Бидълс сви рамене с безразличие, — но се страхувам, че вече съм на възраст, когато искам нещо повече от това да плащам за топло тяло.
Вълна на незадоволеност заплашваше да погълне Хелион. Не, по дяволите! Изпитваше удоволствие от любовниците си. Кой мъж със здрав разум ще седне да се оплаква? Бяха красиви, изкусни съблазнителки и най-хубавото, достатъчно мъдри, за да знаят кога да оставят един мъж на мира. Макар че понякога му се искаше да намери жена, с която да споделя не само сексуално удоволствие, а и нещо друго. Имаше усещането, че търси нещо извън кръга на възможното.
— Щом казваш… — опита се да изглежда безразличен.
И май не прозвуча толкова безразлично, тъй като Бидълс го погледна съучастнически.
— Скоро сам ще го откриеш.
Хелион предизвикателно притвори очи. Не беше готов да дискутира темата.
— Много се съмнявам, скъпи ми приятелю. И не намери ли друга, с която да се насладиш на чудесната вечер?
Светлите очи отново заблестяха.
— В действителност, имах няколко възможности, но както сам ще се сетиш, ми наредиха да събера информация за госпожица Мидълтън.
Хелион изненадано повдигна вежди. Дори и той не очакваше резултати толкова бързо.
— Научил си нещо?
— Да не би да се съмняваш в способностите ми?
— Способности? Трябва да си магьосник, за да събереш сведения за толкова кратко време.
— Талантите ми са безкрайни, драги ми господине.
— Май да. Какво откри?
— За начало мога да потвърдя, че госпожица Мидълтън наистина е една доста богата наследница.
Хелион не се изненада. Въпросът за богатството лесно можеше да се провери. Това, че никой не беше разбрал за неговите финансови проблеми, беше защото никой не се бе разровил за истината.
— Колко?
— Според източниците — сто хиляди либри.
— Боже Господи! — сърцето му прескочи един удар.